Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Прах [bg]
Прах [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Прах [bg]

Электронная книга - «Прах [bg]». Краткое содержание книги:

Патриша Корнуел е една от най-продаваните из целия свят авторки на бестселъри, преведена на трийсет и шест езика в повече от 120 страни. Корнуел е основател на Института по криминология и медицина във Вирджиния, член-основател на Националната академия по криминология, член на Надзорния съвет на образователната програма по криминология в офиса на Главния съдебен лекар в Ню Йорк и член на Националния съвет на свързаната с Харвард болница „Маклийн“, където е адвокат на психиатричните проучвания. През 2008 г. Корнуел стана първата американска авторка, спечелила британската награда „Криминален трилър на годината“. През 2011 бе наградена с Медала на кавалера на Ордена на изкуствата и литературата от Министерството на културата в Париж. Сред последните й бестселъри са „Червена мъгла“, „Фронт“ и „Портрет на убиец — Джак Изкормвача — случаят е приключен“. Ранните й творби включват „Аутопсия“ — единственият роман, спечелил пет важни награди за криминални романи, и „Жестоко и необичайно“, който спечели британската награда „Златен кинжал“ през 1993 г. Самата доктор Кей Скарпета спечели награда „Шерлок“ през 1999 г. за най-добър детектив, създаден от американски автор. Главният съдебен лекар на Масачузетс, доктор Кей Скарпета тъкмо е приключила работа по едно от най-страшните масови убийства в историята на САЩ, когато е събудена в ранен час от детектив Пийт Марино. Труп, увит в необикновен плат, е бил открит в университетското градче на Масачузетския институт по технологии. Полицията подозира, че това е тялото на изчезналата компютърна инженерка Гейл Шиптън, видяна за последен път предишната вечер в модерен бар в Кеймбридж. Изглежда, жената е била убита само седмици преди да започне делото й за сто милиона срещу бившите й финансови мениджъри, и Скарпета се съмнява, че става дума за съвпадение. В „Прах“ Скарпета и колегите й са изправени срещу сила, много по-зловеща от обичайния сексуален престъпник, който влиза в определението „зрелищен убиец“. Убийството на Гейл Шиптън води дълбоко в мрачния свят на дизайнерски наркотици, технология за дистанционно управление, организирана престъпност и шокираща корупция на най-високи нива.
1 ... 127 128 129 130 131 132 133 134 135 ... 151
Перейти на страницу:

Лесно е да боготвориш героите и да се стремиш да им подражаваш и племенницата ми бе влюбена в идеята, когато започна работа при тях, докато още учеше в колежа. Сега тя ще ви каже, че няма нищо по-впечатляващо и секси от ФБР, докато не осъзнаеш, че им липсва практически опит и че прилагат неограничена власт. Докато не се сблъскаш с Ед Гранби, който отговаря само пред Вашингтон. Не съм особено дружелюбна с агента, когато го уведомявам коя съм и че напускам местопрестъплението.

Не му показвам портфейла със значката си. Ще го накарам да ги поиска. Той поглежда покрай мен към Бентън, който не проговаря и не му обръща внимание. Всичко това постига желания ефект. На лицето на агента се изписва неувереност, когато разпознава нетърпеливи хора с авторитет, които не се страхуват от него. Но има и още нещо. Агентът се усмихва и долавям агресивността му тъкмо преди да сложи Бентън на мястото му.

— Как сте тази вечер, господин Уесли? — пита той, като обляга ръка на карабината си и се навежда. — Никой не ми каза, че още сте тук, но реших, че няма да оставите подобна кола и да се качите при някой ДРУГ.

— Не бих го направил — отвръща Бентън равнодушно.

Скъпата му спортна кола е била забелязана, докато сме оглеждали наоколо, но ние сме без значение. Не сме част от огромната машина и никой не се интересува от нас. Не сме заплаха и може би дори Гранби не ни мисли за такава. После от другата страна на вана се появява втори агент, красива жена в камуфлажни одежди с прибрана на конска опашка коса под бейзболно кепе. Приближава се до колегата си и ми се усмихва.

— Как сте? — пита тя учтиво, сякаш това е обикновена вечер.

— Оръжието, което търсите, може да е взето от големия обор — съобщавам им и посочвам натам. — Нож за конски копита. Дълга дървена дръжка с острие с извит връх.

— Оръжието на убийството може да е в обора?

Агентът не сваля очи от нас.

— Не мисля, че той се е втурнал в обора, за да върне ножа, след като е убил трима души — отговарям прямо. — Но смятам, че ще намерите други подобни ножове, а и използваният вероятно е бил там по-рано. Това е важното. Няма да е лошо да предадете това на криминалистите си.

— На какво основавате преценката си? — любопитно пита агентката.

— Раните по вратовете на жертвите съвпадат с ножа, който ви описах, и освен ако убиецът не е донесъл същия на местопрестъплението, значи го е взел от обора. Не знам какво друго би могло да направи разрезите, които видях.

— Сигурна ли сте, че е определен вид нож? — пита тя, сякаш това има значение, но долавям, че не се интересува много.

— Сигурна съм.

— Значи да не разглеждаме различните кухненски ножове?

— Ще си загубите времето и ще натоварите излишно лабораторията.

— Добре, ще погледнем — заявява агентът, като се отдръпва от колата. — Весела Коледа.

Двамата дръпват барикадите настрани. Минаваме покрай тях и Бентън настъпва газта, сякаш иска да им каже да вървят на майната си. Мисля си, че Гранби може да го е казал първи. А вероятно дори и ни го повтаря в момента.

* * *

Обаждам се на Луси и вече се чувствам неспокойна относно онова, което Ед Гранби може да е подхванал. Гони ме параноя и мислите ми препускат лудо.

Повече от възможно е, ако не и съвсем сигурно, той да знае, че сме били тук без разрешение през последния час и не е направил нищо по въпроса, защото е потаен и коварен. Той е опитен политик и не би искал да създаде впечатлението, че е изгонил главния съдебен лекар на Масачузетс от местопрестъпление с три убийства, които са главната новина по всички канали.

Би изглеждало, че крие нещо и не му е чиста работата. Всъщност би изглеждал точно такъв, какъвто е. И макар да не би се поколебал да изгони Бентън от местопрестъплението, Гранби не е глупав. С мен трябва да е по-прикрит и хитър. Би изчакал да изпрати криминалистите и другите си агенти в „Дабъл Ес“, докато аз и Бентън си тръгнем. Внезапно електронната комуникация ми се струва не съвсем безопасна. Нищо не е безопасно.

— Тъкмо си тръгваме, затова ще говоря сбито — казвам, за да уведомя Луси, че ще внимавам какво говоря.

— Разбира се — отговаря тя.

— Не знам кога ще се приберем и се тревожа за Сок.

Тя знае, че имам предвид нещо друго, тъй като Джанет е взела кучето ми в пет часа, преди прислужницата ни Роза да си тръгне. Луси вече ме уведоми за това.

1 ... 127 128 129 130 131 132 133 134 135 ... 151
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)