Прах [bg]

— Той познава конете, обора и мястото тук — заявява Бентън. — Самозаблудите са го завладели до такава степен, че напълно съсипват живота му.

— Защо персоналът не иска да каже кой е той? От страх, че ще ги намери и убие, ако не го заловим?

— Може би точно обратното. Може да не се страхуват от него, защото той не се страхува от тях. Особено ако е бил в обора с тях по-рано, държал се е дружелюбно и е идвал тук преди.

— Сега са съучастници в убийство чрез прикриване.

— Да, ако може да бъде доказано.

— Вероятно това не е нещо ново за тях — решавам, докато снимам Ломбарди и налбантина с ножа.

После велосипедното звънче издрънчава отново и Бентън получава поредното съобщение от Луси.

— Той има три деца от втората си съпруга — уведомява ме Бентън. — Син, финансист в Тел Авив, и две дъщери, които учат в Париж и Лондон.

— Звучи като чудесно семейство — отговарям и решавам, че снимката на младежа със слона трябва да отлети към Луси, защото съм обзета от лоши предчувствия за този човек.

После Бентън и аз оставяме къщата, както я намерихме, и излизаме. Нощта ми се струва още по-студена. Гъстите борове изглеждат понатежали от водата и влажните им клони се протягат към нас, разтърсвани от вятъра. На паркинга намираме още цивилни коли. Всички прозорци на офис сградата светят. Мъртвите вече са откарани в службата ми, вероятно аутопсирани и прибрани в хладилниците.

Струва ми се по-късно отколкото е, а мощното ръмжене на поршето на Бентън звучи по-силно, отколкото си спомням, докато пътуваме по частния път, минаваме покрай големия червен обор и спираме до барикадите, където е паркиран черен ван на ФБР със затъмнени прозорци. Ван за наблюдение. Знам, че наоколо сигурно има и други, наблюдаващи Конкорд и пътищата към и от него, по които мишената може да избяга. Щях да съм доволна от това, ако търсеха правилния престъпник, но уви, не е така.

Бентън натиска спирачката, отваря прозореца си и чака. Знае как точно разсъждават колегите му от ФБР и колко важно е да не правиш нищо внезапно или нервно, което може да бъде разтълкувано погрешно. Може би агентите във вана познават колата му и са наясно, че е била паркирана в имението известно време, но не се интересуват от него. Представям си как проследяват всяка кола, пикап или мотор, който минава по улицата. Поддържат връзка с останалите агенти в коли или пеша, чакат да използват отвличане на вниманието или примамка, за да се мобилизират в онова, което Бентън нарича „плаваща кутия“, която невидимо заобикаля онзи, когото търсят.

Бентън натиска бутона встрани от себе си и прозорецът ми се смъква. Поглеждам навън в мъгливата нощ и виждам как от нищото се материализира агент в черни командоски дрехи, карабина на кръста и показалец над спусъка. Ако не е знаел чие е поршето, трябва да е проверил регистрационния номер, докато стояхме тук. Не е агресивен, но не е и отпуснат.

Сериозното му лице е до отворения ми прозорец. Млад мъж, късо подстриган, симпатичен и стегнат като повечето от тях, вид, който Луси нарича „Степфордските ченгета“. Еднакво програмирани и изработени роботи. Луси го знае добре, защото и тя бе една от тях. Федерални агенти, чието лустро, власт и готови за камерите усмивки придават чудесен вид на Америка.