Прах [bg]

Взимам снимка, която не подхожда на останалите, и я разглеждам внимателно. Огромен сив слон и млад мъж, който го къпе с маркуч и четка. Приближавам снимката към светлината и разучавам дребната, но яка фигура с торбести камуфлажни шорти, тъмна коса и празен леден поглед.

Косата ми настръхва, когато забелязвам обувките му — черни ръкавици за крака. Снимката е направена в тревист район с кокосови палми, заобиколени от телена ограда. Отвъд нея се виждат тъмносиня вода и моторница, а после и бели кораби за пътешествия. Познавам пристанището на Маями.

— Кой е този? — питам Бентън.

Той пристъпва към мен, за да погледне, после се отдръпва леко, за да не ме притеснява.

— Не знам — отговаря той. — Но трябва да научим.

— Цирк „Д’Орлийнс“ има база в Южна Флорида — казвам, като връщам снимката на огледалната лавица. — И на първи този месец е бил в нашия район. Влакът му бил паркиран няколко дни на Голямото кръстовище. Точно в средата на МИТ.

— Възможно е Ломбарди да притежава и цирка. Чудесно място за разпространяване на наркотици, пране на пари и бог знае още какво. Може да е действал и на черния пазар, където продават екзотични животни. Кой, по дяволите, знае?

Взимам няколко снимки, накланям ги, за да избегна блясъка на стъклата, и разпитвам Бентън за семейството на Ломбарди.

— Според Луси втората му съпруга е на Вирджинските острови. Вероятно тя е жената на някои от тези снимки — казвам. — Ами деца? Луси спомена ли нещо за деца?

— Ще я попитам — отговаря той и написва съобщение на телефона.

Бентън чака пред високо кристално огледало в изящна дървена рамка, резбовано с ангелчета с арфи.

Виждам картина на Лука Джордано с ковачи, а до нея — седнала жена на Андре Дерен на абстрактен фон в червено и зелено. Пиер Бонар, Сезан и Пикасо са подредени без никакво въображение на едната стена. Питам се дали са майсторски фалшификати.

— Сигурен съм, че е казвал това на всеки, който ги е виждал — обажда се Бентън. — Какво мислиш?

— Имам чувството, че съм в художествена галерия или вулгарен дворец. Не съм убедена кое точно. Предполагам, че и двете. Не знам дали картините са истински или не, но са великолепни, а той вероятно дори не ги е забелязвал. Интересувала го е само цената им.

— Този Морис де Вламинк, пред който стоиш, е откраднат в Женева през шейсетте години. Оценен на двайсет милиона — съобщава ми Бентън.