Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Честотата на Шуман [bg]
Честотата на Шуман [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Честотата на Шуман [bg]

Электронная книга - «Честотата на Шуман [bg]». Краткое содержание книги:

Зашеметяващ трилър, който ще ви грабне още от първата страница и няма да ви пусне до края! Най-голямото приключение в живота... Свитъците от Мъртво море разкриват поразителна тайна – така нареченият Надзирател трябва да се появи, за да спаси света. Самото време се движи твърде бързо, всеки следващ ден е по-къс от предишния. Обществото се разпада, избухват размирици, нещата излизат извън контрол. Никой не е в безопасност. Хелена Каприарти се бои, че губи разсъдъка си. Тя има необяснима психична връзка с човек, когото никога не е срещала. За да докаже, че е с ума си, тя трябва да открие неуловимия непознат и да се впусне в неудържимо приключение, което ще я заведе до някои от най-загадъчните древни обекти на света – паметници, таящи скрита мощ. А противникът през цялото време чака своя момент. Той знае всичко, което ще се случи. Едно погрешно движение - и цялото човечество е обречено на катастрофа. Така започва търсенето на начин за коригиране на честотата на Шуман. Нулевата точка наближава. Изумителен трилър. Един от най-добрите нови романи за годината!
1 ... 128 129 130 131 132 133 134 135 136 ... 176
Перейти на страницу:

„Въпрос на вяра“, сети се Уилсън, хвана Хелена за ръка и я поведе в мрака. При пълното отсъствие на светлина, колкото и слаба да бе, омега-командата му бе напълно безполезна.

Напредваха пипнешком метър по метър, направиха поредния завой и се заизкачваха по стъпала.

-      Надявам се, че знаеш какво правиш — обади се Хелена.

Висблат влезе в третата стая и без никакво колебание се насочи към тъмния коридор. Чу отпред шепота на Хелена и извика в мрака:

-      Господин Даулинг, трябва да ме изслушате. Спрете! В пирамидата е бърникано. Трябва да спрете! Правите грешка!

Гърленият глас на Висблат отекна в коридора.

-      Не го слушай - тихо каза Хелена. - Той лъже. Усещам го.

Уилсън се зачуди как Висблат ги е последвал с такава лекота.

Някъде напред се появи светла точица и двамата се затичаха с всички сили към нея.

Озоваха се в нова добре осветена стая, еднаква с предишните. Четирите коридора, водещи от нея, бяха гьмни.

Уилсън прочете йероглифите на стената на загадките.

-      Влезе. Измина много стъпала - преведе той. - Къде се намираш сега?

Погледът му се насочи към входовете.

-      Изток... Запад... Горе... Долу...

Хелена провери колтовете и попита:

-      Кой е отговорът? Избирай по-бързо!

Уилсън знаеше, че Сфинксът гледа на изток. Това означаваше, че когато бяха влезли в първата стая, са били с лице на запад. Опита се да пресъздаде пътуването им дотук стъпка по стъпка.

Хелена чуваше отекващите в коридора стъпки на Висблат. Приближаваше се, като вече не тичаше, а вървеше с дълги равномерни крачки. По лицето ѝ изби пот. Представи си как Висблат изниква пред нея. Страхуваше се от очите му и мисълта да ги види отново я изпълваше с ужас.

Бяха сменили посоката много пъти и Уилсън реконструира пътуването, доколкото можеше. Според преценката му се намираха там, откъдето бяха започнали, но трийсетина стъпки по-нагоре. Отговорът трябваше да е Горе.

Хвана Хелена за ръка и бързо я поведе в мрака. Искаше му се да направи проверка за всеки случай, но Висблат беше плътно зад тях.

Не бяха изминали и двайсет крачки, когато подът под тях изведнъж изчезна и те полетяха в мрака!

-      Трябва да поговорим! - извика Висблат, като се мъчеше да потисне надигащото се в него отчаяние. - Трябва да ме изслушате!

Влезе в четвъртата стая. Нямаше никого. Чу стърженето на бронежилетката на Хелена по пясъчника и без усилие установи входа, през който бяха минали. За всеки случай се върна да прочете надписа, след което огледа оставените по пясъка следи.

Хелена и Уилсън излетяха през нещо като тръба в поредната добре осветена стая. По време на цялото падане Хелена беше в телепатична връзка с Уилсън, втората за последните пет минути. Вече се беше научила да вижда през очите му и едновременно през своите собствени.

Сърцето на Уилсън биеше бясно, докато четеше надписа върху стената на загадките.

-      Предопределеният ще поеме по верния път - прошепна той.

Имаше четири необозначени входа, водещи към пълен мрак. Подът беше покрит с тънък слой пясък и Уилсън внезапно осъзна, че Висблат може да види следите им. Явно това беше причината да ги следва така лесно. Без да каже нито дума, Уилсън стъпи рязко в пясъка и посочи отпечатъка на Хелена. Тя го разбра моментално и двамата бързо се разтичаха из стаята, като влизаха и излизаха от коридорите.

Уилсън отново погледна загадката: „Предопределеният ще поеме по верния път“.

-      На теория не бих могъл да сгреша - каза той и несигурно посочи един от входовете.

-      Сигурен ли си? - попита със съмнение Хелена.

- Права си, този е! - Уилсън я хвана за ръка и двамата скочиха в друг вход, като се приземиха чак в тъмното.

Веднага щом двамата изчезнаха, Висблат излетя през тунела и се плъзна по пода. Намръщи се раздразнено, когато видя безразборните стъпки. От тавана се сипеха тънки струйки пясък, които правеха разчитането на следите още по-трудно.

-      Започвам да си мисля, че не искате да сътрудничите! - извика Висблат.

1 ... 128 129 130 131 132 133 134 135 136 ... 176
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)