Честотата на Шуман [bg]

- Казах ви. Бартън Ингърсън.

-      И сте станали командир в полицията?

-      Трябваше да си запълвам времето някак. Чакам ви от години, господин Даулинг.

-      Не го слушай - прошепна Хелена. От върха на носа ѝ висеше капка пот.

-      Я си затваряй устата! - избухна Висблат.

-      С Бартън имаме парола точно за такъв сценарий - каза Уилсън. - Начин за отменяне на мисия Исая. Кажете паролата и ще направя онова, което искате.

Лицето на Висблат остана безизразно.

-      Е? - нетърпеливо го подкани Уилсън.

-      Няма никаква парола - отвърна Висблат и дяс- ното му око отново трепна. - И ви предупреждавам, господин Даулинг, че не обичам игрички. - В него се надигаше нова вълна на враждебност. - Активирате ли втория портал, Бартън ще умре. Да, глупако! Ще умре! Животът му зависи от това порталът да остане затворен.

Само при споменаването на нещо толкова шантаво на Уилсън му се зави свят.

-      Той лъже - прошепна Хелена.

Изведнъж умът на Уилсън се проясни. Сякаш думите на Хелена го бяха освободили от хаотичните мисли, които му пречеха да разсъждава. Права беше - Висблат лъжеше.

-      Смятате ли - попита Уилсън, - че съвпадението е пътепоказател на нещо?

Висблат като че ли се смути.

-      Що за тъп въпрос?

-      Обзалагам се, че нямате представа къде е любимото място за риболов на Бартън.

Висблат погали цевта на пистолета си, сякаш беше любимата му котка.

-      Казах ви... ако не ме послушате, Бартън никога вече няма да лови риба!

-      Качвали ли сте се някога на връх Уитни?

Висблат закрачи напред-назад, като се мъчеше да изчисли колко време ще му отнеме отново да влезе в лабиринта, да намери входа, през който бе минал Уилсън, и да стигне до моста му, за да му набие здравата канчето.

Уилсън се загледа в черната бездна между двата моста.

-      Искате ли да ви покажа нещо? - Свали слънчевите си очила и погледна командир Висблат право в очите.

Но реакцията беше неочаквана.

Краката на Уилсън моментално се подкосиха. Гърдите му се стегнаха, сякаш някой го беше стиснал в менгеме. Изпитваше страх. Парализиращ страх. Сигурно потвърждение, че оптичните тракеноиди на Висблат са подсилени.

-      Здравата ме ядосвате, господин Даулинг - каза Висблат. Стоеше неподвижно на мостчето и трептящата светлина на светилниците осветяваше гневните му очи. - Нима си мислите, че ще се поддам на някаква си жалка тракеноидна реакция? Никога няма да можете да се сравнявате с мен! - Висблат прецени разстоянието между двата моста, даде си сметка, че няма да успее да прескочи, отстъпи крачка назад и вдигна пистолета.

Хелена преодоля психическата бариера и в отговор вдигна своето оръжие, като избягваше пряк визуален контакт, а се целеше във Висблат само с периферното си зрение. Сякаш прочел мислите ѝ, едрият мъж насочи страховития си поглед към нея.

-      Опитай да ме застреляш! - предизвика я той. - Хайде, опитай!