![Честотата на Шуман [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/0/chestotata-na-shuman-bg-download.jpg)
Честотата на Шуман [bg]
- Автор: Райд Кристофер
- Серия: Надзирателят #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555052
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Честотата на Шуман [bg]». Краткое содержание книги:
- Пак се почва, Уилсън. Поредната пирамида... в поредната страна.
- Как ме намери?
- О, лесен си за откриване.
- Виденията ли?
- Някаква старица стреля по теб в една уличка - каза тя.
- Да... дъртата каирска леля Марта. Едва не ме уби.
Хелена го хвана за ръката и го дръпна да спре.
- Защо са ти тези пирамиди? Моля те, кажи ми...
- Пирамидата на Хафра е построена над естествен енергиен източник. - Уилсън отново тръгна напред. - Гигантски енергиен портал. И аз трябва да го активирам.
- Колко са тези портали?
- Три. Този е вторият. - Уилсън се замисли за момент.
- Къде е Естир?
- При Джордж - отвърна Хелена. - Между другото, имаш много поздрави от него.
- Как е той?
- В момента съди полицейското управление на Хюстън за неправомерно използване на сила и задържане. Спечели ли, ще получи обезщетение. Ако някой извлече полза от цялата тази бъркотия, това ще е той.
Уилсън се усмихна.
- Висблат ли каза, че си видяла? - сети се той и усмивката му изчезна.
- За първи път преди седмица... съвсем случайно, на улицата. Забранено е посещаването на Сфинкса след залез-слънце. Предполагам, че заради теб.
- Стелата на съня може да се отвори само нощем - обясни Уилсън. - През деня не действа.
Явно Висблат наистина знаеше всичко за мисията му.
- Навсякъде из Гиза са разположени войници - каза Хелена. - Медиите твърдят, че било заради заплаха от терористи. Ти не си терорист, нали?
- Зависи от това на чия страна си.
- Моля те, не ме обърквай още повече.
- Разбира се, че не съм терорист. - На Уилсън не му стигна кураж да признае, че Хелена не му е излизала от ума през последните три седмици. - Но около мен не е безопасно - добави той. - Не биваше да идваш.
- Имаш нужда от мен - решително заяви тя.
Изведнъж тишината в коридора бе нарушена от слабо стържене, което се усилваше. След секунди командир Висблат се претърколи на пода само на стотина метра зад тях.
Уилсън и Хелена се спогледаха тревожно.
- Май наистина имам нужда от теб - каза Уилсън и двамата си плюха на петите.
Коридорът най-сетне свърши в добре осветена шестоъгълна стая.
Идеално симетричното помещение беше с островръх таван и стени от правоъгълни варовикови блокове. Имаше пет входа - онзи, през който бяха дошли, и четири други. Шестата стена беше покрита с йероглифи. Шафрановожълтите символи бяха запълнени с катранено- черно. Бяха изумителни.
Това беше загадката на стаята, изписана с египетски йероглифи.
Погледът на Уилсън се стрелна към четирите входа - над всеки имаше по група символи. Многото часове учене се отплащаха - той можеше да преведе въпроса без усилие.
- Следвай изгряващото слънце - прочете той.
Загледа се към надписите, по един над всеки вход.
Не му беше трудно да разпознае символите.
- Север... Юг... Изток... Запад.
Север, посоката на даряващите живот води на Нил. Юг, където расте папирусът. Изток, символизиращ града, живота и храната. Запад, мястото на мъртвите. Египетските гробници се намираха на западната страна на Нил.
Фин пясък се сипеше от малки пукнатини в тавана и се стичаше по стените. Уилсън знаеше какво означава това. Предупреждението на Бартън бе вярно - след минути лабиринтът щеше да се срути и да смаже всичко вътре.
Хелена погледна назад. Висблат тичаше през силещия се пясък към тях.
- По-бързо, Уилсън! - прошепна тя.
- Слънцето изгрява на изток - промърмори Уилсън.
- Това означава, че слънчевите лъчи пътуват на запад. Това е отговорът - Запад!
Посочи последната врата отляво и двамата затичаха по някакво безкрайно стълбище. Накрая коридорът рязко зави надясно и се озоваха в друго помещение. Тук също зееха четири входа, над които имаше други надписи. На шестата стена ги очакваше нова загадка.
- Какво пише? — нетърпеливо попита Хелена.
- Пътят на успеха - преведе Уилсън.
- Мъдрост... Разум... Вяра... Сила.
Висблат влетя в първата стая и погледна стените.
- Следвай изгряващото слънце - прочете той на глас и без никакво колебание се хвърли към входа с надпис „Запад“.
Пътят към успеха. Уилсън моментално позна отговора. Беше записан в Книга на Исая. Отговорът бе Вяра; просто нямаше друг начин.
Този път последваха безброй стъпала, които водеха нагоре, след което коридорът отново рязко зави надясно. Хелена и Уилсън се катереха, като прескачаха през две стъпала, и стигнаха до третата стая. Отново имаше четири входа, но този път шестата стена беше празна. Над входовете също не се виждаха никакви символи. Единствената разлика бе, че три от коридорите бяха осветени, а в четвъртия цареше пълен мрак.