Честотата на Шуман [bg]

Изстрелите продължаваха да ехтят в мрака, разнообразявани от време на време от някой трасиращ куршум. Уилсън намери приложение на откраднатия визьор за нощно виждане - сложи го на Хелена и го включи.

След като вече можеше да вижда добре, тя надникна иззад гранитния блок, зад който се бяха скрили, и после заяви решително:

-      Няма да позволя да ме арестуват! Да го знаеш. Ако трябва, ще се измъкна с бой, но няма да се предам. В никакъв случай.

Точно в този момент се възцари зловеща тишина.

Стрелбата беше спряла.

-      Трябва да стигна до Сфинкса - настоя Уилсън. - Жизненоважно е.

-      Ако случайно не си забелязал, имаме си неприятности - ядно рече Хелена. - В дюните има поне трийсет войници, които явно не одобряват плановете ти за туристически обиколки.

-      Въпреки това отивам!

Хелена го зяпна.

-      Ти върви натам - каза Уилсън и посочи другия край на гранитния блок. - Аз тръгвам в обратната посока.

Хелена поклати глава.

-      Не. - Беше рискувала всичко, бе дошла чак тук въпреки волята на баща си, за да намери Уилсън. Имаше прекалено много опасности и въпроси без отговор, за да го пусне да продължи сам. Беше въвлечена в това - каквото и да бе то - и беше твърдо решена да изиграе своята част.

-      Трябва да отида! - настоя Уилсън.

-      Отиваме заедно - твърдо рече тя.

-      Има таен вход - обясни Уилсън. - Между предните лапи на Сфинкса. - Протегна ръце напред и сви юмруци, имитирайки статуята. - Между тях има каменен нагръдник. - Докосна гърдите си. - Входът е зад него и е абсолютно наложително да вляза вътре.

-      Да влезем вътре - поправи го Хелена, бръкна в един от многобройните си джобове и извади кутия сълзотворен газ - британски „Пейнс-Уесекс“ за контролиране на масови безредици. Устройството имаше силен експлозив и първо зашеметяваше, а после обездвижваше. – Имаме само един шанс да се измъкнем - заяви Хелена. - Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?