Честотата на Шуман [bg]

На заседателната маса се очертаваха силуетите на двама мъже, зад които имаше високи от пода до тавана прозорци. В далечината залязващото слънце бе като от разтопено злато и изпълваше помещението с топла светлина. Кабинетът приличаше по разположение на този на Бартън, но бе по-голям и пищно обзаведен. И тук можеше да се види логото на „Ентърпрайз Корпорейшън“, украсяващо стената зад голямото бюро. Помещението имаше отделен кът с кресла със златиста тапицерия. В другия край имаше нещо като медицински апарат с дихателна маска и машина за преливане на кръв.

Г. М. се опря на бастуна си от слонова кост и се изправи.

-      Влизай, Бартън. Вие също, господин Даулинг.

Беше облечен безупречно: сив костюм с жилетка и сребриста вратовръзка. На пръв поглед изглеждаше по-стар и по-дребен, отколкото Уилсън бе очаквал. Кожата му бе бледа и прозрачна, вените му прозираха по фините му ръце. И въпреки това в него се долавяше някаква младежка енергия, жива и ярка като белия карамфил на ревера му „Значи това е най-могъщият човек на света“ - помисли Уилсън. Ако се съдеше по служителките му, явно си падаше по красиви жени, но това бе просто знак на могъществото му, което несъмнено бе в изобилие. Уилсън открай време искаше да изучи маниерите и интелекта на Г. М., за да открие какво го е издигнало над всички. Не биваше да изпуска открилата се възможност.

-      Радвам се да те видя, Г. М. - каза Бартън.

-      И аз се радвам да те видя, Бартън - топло отвърна домакинът и посочи мъжа от лявата си страна. - Господин Даулинг, това е внукът ми Джаспър. О, забравих, вече сте се срещали.

Джаспър стоеше до дядо си и приличаше на малко по-млад клонинг на стареца. Беше облечен в абсолютно същия костюм и носеше също такъв карамфил.

-      Как си, Джаспър? - поздрави Бартън.

В отговора не се долавяше нито капка искреност.

-      Чудесно както никога, благодаря.

Уилсън просто се усмихна на всички.

Заради залязващото слънце беше трудно да разгледа ясно двамата Тредуел. Г. М. седна и подпря белия си бастун на масата.

-      Заповядайте, седнете. - Настани се по-удобно и продължи: - Предполагам, че се питате защо ви извиках. - Отпи глътка вода. Ръцете му не потрепваха. - Бартън, познаваме се от много време. - Той внимателно остави чашата на масата. - Ти си моят главен учен от дълги години. Една от силните страни на отношенията ни винаги е била доверието и откровеността един към друг. Нали ще се съгласиш?

-      Разбира се - отвърна Бартън, имитирайки езика на тялото на Г. М.

-      Кажи ми тогава, какво толкова има в този проект, че се държиш толкова различно?

Последва кратка пауза.

-      Не бих казал, че е така - отвърна Бартън.

-      Сериозно?