Честотата на Шуман [bg]

Войниците се бяха събрали от другата страна на пламъците и се готвеха да атакуват.

-      Десет секунди - каза тя и вдигна колтовете. - После загазваме здравата.

Пясъкът течеше от четирите страни на плочата. Уилсън усещаше как огънят зад него отслабва; светлината бързо намаляваше. Изведнъж се чу пукот и Стелата на съня падна назад.

Пред Уилсън зейна абсолютно черен вход.

Двамата се оттласнаха от гладката каменна стена и полетяха във вертикална шахта, обгърнати в пълен мрак. Падаха сякаш безкрайно дълго в някакъв безкраен абаносов свят. Въздухът фучеше в ушите им. Постепенно тунелът стана полегат и движението им се забави, докато не спряха в мрака.

Чу се тихо изпукване и на стената заигра самотната светлина на меден светилник. После пукането се повтори и блесна ново пламъче. Светилниците се запалваха един след друг и се видя абсолютно прав коридор, водещ към пирамидата.

Във въздуха танцуваха прашинки.

-      Следващия път - озъби се Хелена - можеш да кажеш: „Хей, сега ще те бутна в бездънна дупка в земята!“ Просто за разнообразие. Така няма да ми изкараш съвсем акъла!

-      Мислех, че ще си ми благодарна - отвърна Уилсън, докато се изправяше.

-      Ако това е представата ти за забавление...

Сдържа се и млъкна. Бяха късметлии, че се измъкнаха. Тя прибра единия колт и свали визьора за нощно виждане. Устройството беше непоправимо счупено и Хелена го захвърли. Едва сега обърна внимание на миризмата.

-      Мирише доста странно.

Уилсън вече беше тръгнал напред.

-      Защото сме първите хора, стъпващи в този коридор от четири хиляди и петстотин години. И като си помислиш, че светилниците още работят! Изумително. Собственикът на блока, в който живея, не може да поддържа дори асансьорите в работещо състояние.