![Жив или мъртъв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/4/zhiv-ili-mrtv-bg-download.jpg)
Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че не е официален обяд — каза Гренджър.
— Съмнявам се. Тя говореше с онзи, игривия глас.
— Знае ли, че те махнаха от Управлението?
— Малко неща й убягват.
Гренджър помисли над думите му.
— Добре, обади се, когато се върнеш.
Кларк беше минавал край ресторант „Хъкс“, но без да влиза. Знаеше от познати, че там правят най-добрите пайове във Вирджиния. „Не че това се познава отвън“ — каза си той, когато спря на диагоналното паркинг място пред ресторанта. От двете страни на вратата с избледнял навес в червено и бяло имаше два големи прозореца. Една неонова лампа във витрината рекламираше думата „гадно“. „Лоша поличба ли е това? — запита се Кларк. — Вероятно не.“
Всъщност имаше само хубави спомени от Гейнсвил, от неговите улици, от обучението на служители от ЦРУ в техниките за наблюдение и контранаблюдение. Човек можеше да учи само донякъде в класната стая в Кемп Пери. Гражданите на Гейнсвил и на още няколко други градове в Мериленд и Вирджиния не знаеха, че във всеки момент по улиците им се разхождат шпиони, които играят на оцеляване, преди да излязат в реалния свят.
Натисна вратата и видя Мери Пат на стол до тезгяха. Прегърнаха се и Кларк седна. Един едър мъж с оредяваща червена коса и оцапани с брашно ръце приближи към тях.
— Какво мога да ви донеса?
— Ябълков — каза Мери Пат без колебание. — За вкъщи.
Кларк сви рамене и поръча същото.
— Как е Ед?
— Добре. Мисля, че го друса треска. Пише книга.
— Браво на него.
Когато пайовете пристигнаха, тя запита:
— Разхожда ли ти се?
— Да.
Навън тръгнаха, разговаряйки, по тротоара и стигнаха до голям парк със зелена трева и спретнат жив плет.
Намериха свободна маса и седнаха.
— Имам проблем, Джон — каза Мери Пат след няколко хапки пай. — Мисля, че вие с Динг сте в състояние да помогнете.
— Ако можем. Но всичко по реда си. Знаеш, че ние…
— Да, чух. Съжалявам. Познавам Чарлс Съмнър Олдън. Той е задник.
— Май в Ленгли тези неща се случват доста често напоследък.
— За съжаление си прав. Там сме като в Средновековието. Кажи ми какво мислиш за Пакистан?
— Приятно място за разходка — каза Кларк с усмивка.
Мери Пат се засмя.
— Става дума за проста операция, за пет или шест дни. Трябва да проверим едни неща, но нямаме човек на място или поне не такъв, когото можем да използваме. Новата администрация опразва оперативния отдел като при пожар. Имаме човек, един англичанин, който познава района, но малко е попрехвърлил силните си години.
— Какви неща трябва да проверявате?
— Става дума за събиране на данни. На крака.
— Допускам, че говорим за нещо, свързано с голямата риба. Мери Пат отговори с кимване.
— И вече сте опитвали да уредите въпроса чрез Ленгли?
Ново кимване. Кларк си пое дъх и въздъхна.
— Тук май рискуваш много.
— Да, но така ще спечеля.
— За кога ти трябвам?
— Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Необходимо ми е време — този следобед.
Върна се в Камупса след час. Намери Гренджър в кабинета на Хендли. Почука по касата на вратата, изчака Хендли да му махне с ръка да влезе и седна.
— Сам ми каза — започна Хендли. — Опита ли пая?
— Може и да не е най-добрият, но е съвсем близо до него. Тя иска да ме прати по работа в Пакистан
Кларк описа разговора.
— Е, по дяволите — каза Гренджър. — Тя е от Националния център за борба с тероризма, та не е много трудно да прецени човек какво търсят. Ти какво й каза?
— Че ще й се обадя, за да дам отговор. Всъщност отговорът е ясен, но ето проблема: ако се заемем със задачата, не искам да я държа на тъмно.
— За Колежа ли? — запита Гренджър. — Аз не…
— Съжалявам — прекъсна го Кларк. — Двамата с Мери Пат се знаем от много време и тя поема големи рискове за тази задача. Няма да я разигравам. Вижте, вие я познавате и знаете какво мисли за нея Джак Райън. Ако това не е достатъчно, не знам кое е.
Хендли помисли над думите му половин минута, а после кимна.
— Добре. Но стъпвай предпазливо. За кога ще й трябваш?
— За вчера, струва ми се — отвърна Кларк.
44
— ОНОВА, КОЕТО знаем със сигурност за Емира и Революционния съвет, е малко — заяви Джери Раундс, с което започна отново срещата.
— Нека говорим за нещата, за които сме напълно сигурни.
— До неотдавна РСУ разчитаха силно на интернет за комуникация, но не можем да ги проследим до определен доставчик, защото винаги са различни, а на нас ни трябва Агенцията за национална сигурност да открие кой е доставчикът, което невинаги е възможно, защото знаем, че онези се местят от една страна в друга.