Жив или мъртъв [bg]

Компютърът на Джери Раундс изписка и той погледна екрана. Зачете се и след цяла минута каза:

— Това усложнява нещата.

— Кое? — запита Джак.

— Получихме информация за събитията в посолството в Триполи. Динг неволно прибрал някаква флашка от един от терористите. В нея е имало снимки във формат JPEG.

— Снимки от скривалището на Емира ли? — запита Брайън.

— Де такъв късмет. Лошите вдигат летвата. Използват стеганография.

— Какво е това?

— Стеганография. Съкратено е стего. Метод на шифроване — по същество скриване на съобщение в снимка.

— Като невидимо мастило?

— Горе-долу, но методът е още по-стар. В древна Гърция бръснели част от главата на някой роб, татуирали съобщение върху кожата му, след това изчаквали косата да порасте и го пращали през вражеската линия. А тук става дума за дигитални снимки, но концепцията е същата. Виж, дигиталните изображения са просто куп цветни точици и нищо повече.

— Пиксели — обади се Чавес.

— Точно така. Всеки пиксел има числена стойност за червено, синьо и зелено, обикновено от нула до 255 в зависимост от наситеността. Всяка от тези точки се съхранява в 8 бита с начална стойност 128 и крайна едно, като намаляват наполовина — 128, 64, 32 и така нататък. Разликата от едно, две или дори четири в тази стойност не е забележима за човешкото око…

— Обърках се — прекъсна го Брайън. — Кажи накратко.

— Всъщност в снимката можеш да скриеш букви, като леко променяш пикселите.

— Колко информация?

— Ами за снимка 64 на 48… половин милион знака, горе-долу. Цял роман.

— Мамка му — промърмори Чавес.

— Там е и лошото — обади се Джак. — Ако използват стеганография, вероятно имат достатъчно мозък да съкращават съобщенията. Говоря за двадесетина променени пиксела в снимка с милиони пиксели. Пословичната игла в купа сено.

— А трудно ли е да шифроваш? — запита Чавес. — И има ли как да използваме техния начин?

— Не. Има купища платени и безплатни програми за това. Едни работят по-добре, други — по-зле, но не е нищо специално. А и не е нужно да е специално, след като само подателят и получателят имат ключ за дешифриране.

— А как се вадят съобщенията? Възможно ли е? Какво ще трябва?

Раундс отговори:

— Ами то е като да разглобиш всяка снимка, да разбереш кои пиксели са променени и колко и след това да извлечеш съобщението.

— Това е точно като за Агенцията за национална сигурност — каза Брайън. — Можем ли да източим…

— Не — отвърна Раундс. — Много ми се иска, повярвай ми, но да им прехващаш съобщенията е едно. Да проникнеш в системата е съвсем друго. Както и да е, тяхната мощ може и да не ни трябва. Джак, има ли програми на пазара?