Другият [bg]

— Уви, знам. Моите съболезнования.

Латиноамериканецът, когото детектив Андерсън беше представил като Юнел Сабло от Щатската полиция, се прокашля и се обърна към Холи:

— Известно ми е, че с детектив Ходжис сте разследвали масово убийство и осакатяване на хора, извършено с лек автомобил, шофиран от младеж на име Брейди Хартсфийлд. А самата вие, госпожо Гибни, сте му попречили да взриви бомба в голяма концертна зала и да отнеме живота на стотици тийнейджъри.

Хората около масата започнаха да си шепнат и се втренчиха в нея. Холи усети, че се изчервява още по-силно. Искаше да им каже, че само временно е попречила на безумеца да осъществи престъпните си намерения, че той е оцелял след удара, който му беше нанесла, и се е подготвял отново да сее смърт, преди да бъде ликвидиран, само че в момента нейните „подвизи“ не интересуваха никого.

Лейтенант Сабло обаче продължи:

— Знам още, че сте били наградена от градската управа, вярно ли е?

— Освен мен награда получиха още двама души: златен ключ и безплатна карта за автобусен превоз, валидна десет години. — Холи огледа присъстващите; даваше си сметка, че лицето ѝ още е пламнало като на шестнайсетгодишна хлапачка. — Беше много отдавна… А сега предпочитам да говоря последна. И да ви съобщя заключенията си.

— Също като в последната глава в класическите английски криминални романи — усмихна се Голд. — Всички сме се събрали в гостната, съобщаваме ви какво знаем, после вие се изправяте и ни смайвате с обяснението кой, как и защо е извършил престъплението.

— Пожелавам ви успех — промърмори Бил Самюълс. — Получавам главоболие само като си помисля за Питърсън.

— Убедена съм, че вече имаме повечето елементи от пъзела — заяви Холи, — но те още не са на масата. В главата ми непрекъснато се върти една стара поговорка за това как едната ръка не знае какво прави другата. Сега обаче и „двете ръце“ са тук, образно казано, и…

— Ръцете са доста повече — подхвърли Хауи Голд, но като видя изражението ѝ, побърза да добави: — Не ви поднасям, госпожо. Напротив, съгласен съм с вас. И така, да сложим картите на масата. Кой ще започне?

— Нека е Юн — предложи детектив Андерсън. — Защото аз съм временно отстранен от работа.

Юн сложи на масата куфарчето си и извади лаптопа:

— Господин Голд, ще ми покажете ли как работи прожекционният апарат?

Холи наблюдаваше адвоката и внимателно слушаше обясненията му, за да може да работи с апарата, когато ѝ дойде редът. Щом свързаха кабелите, Хауи завъртя ключа на стената и намали осветлението.

— Така… — подхвана Юн. — Госпожо Гибни, моля да ме извините, ако съобщя преди вас факти, на които сте се натъкнали в Дейтън.

— Разбира се, не се притеснявайте.

— Разговарях с капитан Бил Даруин от дейтънската полиция и със сержант Джордж Хайсмит от полицията в Тротууд. Съгласиха се да помогнат, след като им съобщих, че имаме подобен случай, може би свързан с откраднат бус, който е видян близо до двете местопрестъпления, и благодарение на магията на телекомуникациите би трябвало да имам тяхната информация. Ако тази джаджа работи, де.