Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Много е тежко, когато, преди да са изминали седем дни от сватбата, подобни мисли се вмъкват в съзнанието на младата булка. Но точно така беше и вечерта, преди Добин да бе дошъл при тези млади хора — през една прекрасна, осветена от блясъка на луната майска вечер — тъй топла и благоуханна, че прозорците бяха широко отворени към верандата, а Джордж и мисис Кроли наблюдаваха спокойния океан, проснал пред тях искрящата си повърхност, докато Родън и Джоз бяха заети вътре с игра на табла — Амелия се бе свила в едно голямо кресло, напълно пренебрегната, като наблюдаваше двете групи, обхваната от силно отчаяние и угризение — мрачни другари за нежната й самотна душа. Едва една седмица бе изминала, и бе стигнала до това! Ако бе погледнала към бъдещето, щеше да види, че то й предлага мрачен изглед; Еми обаче бе прекалено плаха, за да обърне поглед нататък, да тръгне сама по това широко море и да го преброди без водач и защитник. Знам, че мис Смит има лошо мнение за нея. Но скъпа, госпожо, колцина са надарени с вашата голяма сила на духа?
— Божичко, каква чудесна нощ и колко светла е луната! — каза Джордж, — изпущайки от пурата си дим, който се понесе нагоре към небето.
— Как сладко миришат пурите на открито! Просто ги обожавам. Кой би помислил, че луната е двеста тридесет и шест хиляди осемстотин четиридесет и седем мили далеч оттук? — прибави Беки, поглеждайки с усмивка към това светило. — Не съм ли умна, че съм го запомнила? Ха! Всичко това научихме в лицея на мис Пинкъртън! Колко спокойно е морето и как ясно очертано е всичко! Заявявам ви, че просто виждам французкия бряг! — И бляскащите й зелени очи пронизаха така остро нощта, сякаш наистина можеха да прозрат през нея.
— Знаете ли какво възнамерявам да направя някоя сутрин? — каза тя. — Открих, че мога чудесно да плувам и някой ден, когато компаньонката на леля Кроли — старата Бригс, спомняте си я, нали? — онази с извития нос и дългите кичури коса, — та, казвам, когато Бригс отиде да се къпе, възнамерявам да се гмурна под чадъра й и да настоя да се сдобрим под водата. Не е ли това чудесна тактика?
Джордж избухна в смях при мисълта за тази среща във водата.
— Хей, там, вие двамата, какъв е този шум от вас? — извика Родън, раздрънквайки заровете. Амелия се разплака по най-глупавия начин и се оттегли в стаята си да хленчи в уединение.
В тази глава нашият разказ е обречен да се движи ту напред, ту назад и това ще го прави да изглежда доста разбъркан. Така, след като доведем повествованието до утрешния ден, веднага ще се върнем към вчерашния, за да можем да обхванем всичко, което се е случило. Също както при приемите на нейно величество вие виждате, че каляските на посланиците и на висшите сановници се оттеглят бързо от някой частен вход, докато дамите на капитан Джонс се оглеждат нетърпеливо за своя файтон; и също както в преддверието на министъра на финансите група молители чакат търпеливо своя ред и биват извиквани един по един, когато изведнъж някой ирландски член на парламента или друга някоя видна личност влиза и веднага го въвеждат при заместник-министъра, пререждайки останалите, също тъй и при развитието на даден разказ авторът е длъжен да проявява подобна пристрастност. Макар че и по-маловажните случки трябва да бъдат разправени, все пак необходимо с те да се отложат за след появяването на големите събития. Така че обстоятелството, което доведе Добин в Брайтън, а именно отправената към гвардейците заповед да заминат за Белгия, както и събирането на силите на съюзниците в тази страна под командата на негово благородие херцог Уелингтън — това важно събитие има своето предимство пред всички по-малки случки, от които предимно е съставен този разказ; оттам произтича и това леко, но оправдано и извинимо разбъркване на описаните събития. Засега ние сме се придвижили само толкова след глава XXII, че сме докарали различните си действуващи лица едва до момента, когато те се намират в стаите си за обличане преди вечерята, която щеше да се състои в деня на пристигането на капитан Добин.
Джордж беше твърде милостив или твърде много зает с вратовръзката си, за да предаде веднага на Амелия всички новини, които приятелят му бе донесъл от Лондон. Той обаче влезе в нейната стая, държейки в ръка писмото на адвоката, а видът му беше толкова важен и тържествен, че жена му, която винаги бе нащрек в очакване на някаква беда, изведнъж си помисли, че ще се случи най-лошото и като изтича при съпруга си, помоли своя обичен Джордж да й разкаже всичко. Сигурно е получил заповед за заминаване в чужбина — заяви тя — и следната седмица положително ще има сражение, в това била уверена.