Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]

— И все пак — замислено рече Илвин — нали Копелето е наполовина демон, така казват. Мисля, че естеството му не е съвсем същото като това на останалите от семейството му. Може би и чудесата му се различават от техните?

Иста смръщи объркано вежди.

— Ами… не знам. В съня ми се стори точно толкова непостижим, колкото и Майката в онова видение, което получих преди двайсетина години. Във всеки случай се опитах само да пренаредя силата, която се прелива между трима ви. Не съм се опитвала да разкъсам нишките на основата, нито да принудя демона да го направи против волята на господарката си, макар да е повече от ясно, че ако можеше, той би зарязал всичко и би избягал.

— Опитайте сега — каза Арис.

Иста и Илвин възкликнаха едновременно в знак на протест и се спогледаха.

— Защото ако не можете да го направите, трябва да знам — търпеливо каза Арис.

— Да, но… няма как да пробвам предварително, разполагам само с този единствен опит. А след това няма да знам как да разваля стореното.

— Не съм казвал, че трябва да го разваляте.

— И да ви изоставя прокълнат?

— Повече, отколкото съм сега?

Иста смутено сведе поглед. Безкрайно душевно изтощение се четеше на лицето му, сякаш с всеки изминал час неохотата да сложи край на земните си дела се топеше, дори ако това означаваше да ги смени с вехнещата тишина на нищото.

— Ами ако… ако това не е задачата, с която съм пратена? Ами ако бъркам в разсъжденията си — отново? Какво ли не бих дала да ми бе дарено да ви изцеля! Не искам да убия още един ди Лютез.

— Веднъж сте го направили.

— Да, но не с магия. Удавих го. Този метод не би помогнал при вас. През последните петнайсет минути не си поехте дъх нито веднъж.

— О. Да! — Той явно се смути и положи усилие да вдиша.

Очите на Илвин се бяха разширили от изумление.

— За какво говорите?

Иста го погледна, стисна зъби и каза:

— Арвол ди Лютез не умря по време на разпит в тъмниците на Зангре. С Иас го удавихме по погрешка, докато тримата се опитвахме да предизвикаме чудо, което да помогне на Шалион. Обвинението в държавна измяна беше абсолютна лъжа. — Добре. С практиката разказът й ставаше все по-сбит.

Илвин я зяпа с отворена уста още няколко секунди. Накрая каза:

— Така значи. Винаги съм мислил, че тази история с държавната измяна звучи скалъпено.

— Ритуалът се провали, защото Арвол не издържа — каза Иста и млъкна. После изведнъж се разприказва: — От друга страна, може би щях да оправя нещата дори така, ако бях успяла да призова чудо на изцеление. Нищо че лежеше удавен в краката ни. Майката, богинята на изцелението, стоеше до дясната ми ръка, току зад някакъв… ъгъл на възприятието. Ако душата ми не беше задръстена от възли на гняв, страх и скръб, които не оставяха място да се промуши никой бог. — И трите й предишни изповеди бяха заобикаляли този момент, даде си сметка тя. Погледна Илвин. — Или ако го бях обичала, вместо да го мразя. Или ако… и аз не знам.