Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Грей оцени по достойнство опита на Монк да омаловажи случилото се. Но в гласа му се усещаше напрежение, което не успяваше да скрие съвсем.
— Рейчъл?
В гласа на Монк се прокрадна болка.
— Не съм я виждал, откакто ме упоиха. Нямам представа къде е. Но… слушай, Грей…
— Какво?
— Трябва да я измъкнеш.
— Работя по въпроса. А ти? В безопасност ли си?
— Така изглежда — каза Монк. — Казаха ми да си затварям устата. Така че го правя — умело се преструвам на малоумен. Само че докторите повикаха местната полиция. Имам охрана.
— Засега прави каквото са ти казали — нареди Грей. — Ще те измъкна при първа възможност.
— Грей — напрегнато започна Монк. Този тон Грей го познаваше. Колегата му искаше да ме каже нещо, но знаеше, че и други ще го чуят. — Те… те ме пуснаха да си вървя.
Връзката зажужа отново. Пак Раул.
— Времето ти изтече. Както виждаш, ние държим на думата си. Ако искаш да освободим и жената, ще трябва да донесеш ключа.
— Разбрано. Как ще процедираме?
— На гарата в Лозана ще те чака кола.
— Не — отсече Грей. — Няма да се пъхна в ръцете ти, преди да съм сигурен, че Рейчъл е добре. Когато пристигна в Лозана, искам да получа потвърждение, че е жива. Тогава ще се разберем за по-нататък.
— Не насилвай късмета си — изръмжа Раул. — Иначе току-виж ти изневерил, също като на твоето едноръко приятелче. Ще продължим разговора, когато пристигнеш.
Връзката прекъсна.
Грей свали телефона. „Значи Раул е в Лозана“.
Зачака влака. Беше последният заминаващ. На перона нямаше много хора. Той огледа бъдещите си спътници. Сейчан не се виждаше никъде. Дали имаше шпиони на Двора?
Влакът пристигна и спря с пронизително изсвирване. Грей се качи в средния вагон, после бързо се придвижи към последния с надеждата да се отърве от евентуална опашка.
В пролуката между последните два вагона го чакаше Сейчан.
Не го погледна дори, само му подаде дълго кожено палто. После се обърна и се мушна през един авариен изход, който водеше към отсрещната страна на релсите, далеч от перона.
Той я последва. Скочи край релсите, намъкна палтото и вдигна яката му.
Сейчан бързо мина през съседния коловоз и се качи на следващия перон. Напуснаха гарата и се озоваха в края на някакъв паркинг.
Един мотор БМВ, в черно и жълто, чакаше на крачка встрани.
— Качвай се — каза Сейчан. — Ще трябва ти да караш. Рамото ми… — Беше махнала шината, за да докара мотоциклета дотук, но до Лозана имаше повече от осемдесет километра.
Грей се метна на седалката и отметна полите на палтото назад. Моторът още беше топъл.
Сейчан се качи зад него и го хвана със здравата си ръка през кръста.
Грей вече беше запаметил пътищата до Лозана. Излезе от паркинга и даде газ. Пое към магистралата, която извеждаше от града в посока към планините.
Фарът пронизваше мрака.
Той потегли, все по-бързо и по-бързо, вятърът брулеше полите на палтото. Сейчан се притисна по-плътно до него и бръкна под палтото да се хване за колана на панталона му.
Той устоя на подтика да отблъсне ръката й. Мъдро или не, вече си беше постлал. Летеше по шосето. Трябваше да стигнат в Лозана половин час преди влака. Дали това време щеше да им е достатъчно?
Замисли се за разговора си с Монк. Какво се беше опитал да му каже той? „Пуснаха ме да си вървя“. Това беше достатъчно ясно. Що за подтекст обаче беше вложил Монк в тези простички думи?
Замисли се за собствената си по-раншна преценка, още в Египет. Беше стигнал до извода, че Дворът ще пусне Монк да си върви. С цел да си осигурят съдействието на Грей и да приспят бдителността му. А и Раул все още разполагаше с Рейчъл в залог.
„Пуснаха ме да си вървя“.
И нещо друго ли се криеше зад освобождаването му? Дворът беше безмилостен. Не се славеха като хора, които с лека ръка се лишават от потенциалните си предимства. Бяха осакатили Монк, за да накарат Рейчъл да проговори. Биха ли се лишили току-така от подобно средство за натиск върху нея? Монк беше прав. Не биха го направили, освен ако Дворът не държеше Рейчъл с нещо още по-силно.
Какво обаче?
02:02
Лозана, Швейцария
Рейчъл седеше в килията си, изтощена и на ръба на съзнанието.
Щом затвореше очи, преживяваше ужаса наново. Виждаше брадвата да се спуска надолу. Тялото на Монк да се сгърчва конвулсивно. Отрязаната му ръка да подскача по палубата като риба на сухо. Пръските кръв.
Алберто се беше развикал на Раул — не заради жестокостта, а защото искаше пленника жив. Раул го беше успокоил, че няма причини за притеснение. Сложиха на раната турникет. Алберто накара хората на Раул да завлекат Монк в корабния Кабул.