Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Тримата мускетари #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон». Краткое содержание книги:
— Истината е — каза театинецът, — че пълководците ни не бяха на нужната висота.
— О! — извика Мазарини. — Ние имахме господин принца… Аз го измъчих много!
— Той не е за оплакване, спечели доста слава и доста пари.
— Съгласен съм за господин принца. А господин дьо Бофор например… когото накарах толкова да страда във Венсенската кула?
— Да, но той беше бунтовник и държавната сигурност изискваше да го принесете в жертва… По-нататък!
— Струва ми се, че изчерпах гордостта. Има един друг грях, който дори ме е страх да наименувам…
— Аз ще го наименувам… Говорете.
— Много голям грях, преподобни отче.
— Ще видим, монсеньор.
— Вие сигурно сте чули да се говори, че съм имал известни връзки… с нейно величество кралицата майка… Злите езици…
— Злите езици, монсеньор, са глупави… За благото на държавата и в интерес на младия крал не трябваше ли да живеете в пълно съгласие с кралицата? По-нататък, по-нататък!
— Уверявам ви — каза Мазарини, — че сваляте страшна тежест от гърдите ми.
— Всичко това са дреболии… Говорете за сериозни неща.
— Честолюбието, преподобни отче…
— То е причина за всички велики деяния, монсеньор.
— Дори домогването до папската корона?…
— Да бъде човек папа, значи да бъде пръв от християните… Защо да не сте имали това желание?
— Писаха, че за тая цел съм продал Камбре на испанците.
— Може би вие сам сте писали памфлети и не сте преследвали строго памфлетистите?
— Тогава, преподобни отче, аз дишам свободно. Сега остават само леките провинения.
— Говорете.
— Страстта към играта.
— Това е малко светско, но званието ви е принуждавало да давате приеми.
— Обичах да печеля…
— Никой не играе, за да губи.
— Играех малко нечестно…
— Използували сте предимствата си. По-нататък!
— Ако е така, преподобни отче, на съвестта ми не остана вече абсолютно нищо. Дайте ми опрощение на греховете и душата ми, когато бог я повика, ще може да излети безпрепятствено до трона му.
Театинецът не помръдна нито ръце, нито устни.
— Какво чакате, преподобни отче? — попита Мазарини.
— Чакам края.
— Края на какво?
— На изповедта, монсеньор.
— Но аз свърших.
— О, не! Ваше високопреосвещенство греши.
— Струва ми се, не.
— Спомнете си добре.
— Спомних си всичко, което можах.
— Тогава аз ще помогна на паметта ви.
— Да видим.
Театинецът се покашля няколко пъти.
— Вие не ми казахте нищо за скъперничеството, друг смъртен грях, нито за тия милиони — каза той.
— Какви милиони, преподобни отче?
— Но тия, които притежавате, монсеньор.
— Отче, тия пари са мои, защо ще ви говоря за тях?
— Виждате ли, нашите мнения се различават по тоя въпрос. Вие казвате, че парите са ваши, а аз мисля, че принадлежат малко и на други.
Мазарини поднесе студената си ръка към челото, покрито с капчици пот.
— Как така? — измънка той.
— Ето, Ваше високопреосвещенство натрупа значително състояние в служба на краля…
— Значително… Хм! Но не прекалено голямо.
— Както и да е, откъде идва то?
— От държавата.
— Държавата е кралят.
— Но какво заключение вадите от това, преподобни отче? — попита Мазарини, който започваше да трепери.
— Не мога да вадя заключение, без да имам списък на богатствата ви. Нека се опитаме да изброим, ако обичате. Вие имате епископството Мец, нали?
— Да.
— Абатствата Сен Клеман, Сен Арну и Сен Венсан, все в Мец, нали?
— Да.
— Вие имате абатството Сен Дени, едно прекрасно имение във Франция.
— Да, преподобни отче.
— Вие имате абатството Клюни, което е богато!
— Имам го.
— И абатството Сен Медар, в Соасон, което дава годишно сто хиляди ливри доход!
— Не отричам.
— А на юг, в Марсилия, също така имате едно от най-добрите абатства — Сен Виктор!
— Да, отче.
— Цял милион годишно. С кардиналската и министерската заплата стават може би два милиона годишно.
— Ех!
— За десет години това прави двадесет милиона… А двадесет милиона, вложени с петдесет на сто, дават за десет години още двадесет милиона.
— Вие сте театинец, а колко добре смятате!
— Откак ваше високопреосвещенство настани нашия орден в манастира близо до Сен Жерменде Пре през 1644 година, аз водя сметките на братството ни.
— А и моите, както забелязвам, преподобни отче.
— Трябва да се знае от всичко по малко, монсеньор.
— Е, добре, какво е сега заключението?
— Заключението е, че товарът е много голям, за да минете през вратата на рая.
— Значи ще бъда осъден на вечни мъки?
— Да, ако не върнете парите. Мазарини изпусна жална въздишка.