Цар Плъх

— Ясно, добре — уж с нежелание се съгласи Царя. — Нека бъде твоето — отлагаме за утре. — Той запали нова цигара, дръпна, подаде я на Тимсън и рече кротко, все още в духа на играта: — В тия горещини моите хора почти не спят, нощем. Най-малко четирима будуват до сутринта.

Тимсън схвана заплахата, но сега си имаше други грижи. Кой нападна Таунзънд, това искаше да разбере той. Дано хората му час по-скоро намерят тоя мръсник. Непременно трябваше да го пипнат, преди да стигне с диаманта до Царя, защото инак работата става лоша.

— А, знам какво е. И с моите момчета е така… Добре, че поне са били близко до оня нещастник Таунзънд. — „Ама и той е едно тъпо копеле! Как може човек да е толкова загубен! Ще се оставиш да те нападнат и дори няма да се развикаш навреме!“ — То човек вече не знае откъде ще му дойде…

Текс донесе яйцата и тримата ги изядоха заедно с ориза от обеда, после пиха по едно силно кафе. Когато Текс изнесе съдовете, Царя вече бе докарал разговора до другия важен въпрос.

Един мой познат търси да купи лекарства.

— Има да чака, нещастникът! — поклати глава Тимсън.

— Невъзможно е! — „Ясно — помисли си той, — лекарства значи! Това пък сега, за кого е? За Царя не са, сто процента. Като го гледам така, направо пращи от здраве. Надали е за препродажба, Царя не търгува с лекарства. И това е добре, защото пазарът остава изцяло мой. Сигурно са за някой, който му е близък, иначе не би се забъркал. Лекарствата на черно не са му по вкуса. Може да са за стария Мак, шотландеца! Ами да, казват, че не бил добре напоследък. Или пък за полковника — и него не го бива нещо напоследък.“ — Чувал съм, че един от англичаните имал хинин. Но ще ти струва цяло състояние!

— Трябва ми антитоксин — едно шише. И сулфамид на прах.

— Ами, никакъв шанс!

Тимсън чак подсвирна от изненада. „Антитоксин и сулфамид! Значи гангрена! Англичанчето! Господи боже мой, гангрена! Сега вече всичко си идва на мястото. Явно е англичанчето.“ Не само с гола хитрост въртеше Тимсън тая търговия. Той разбираше от лекарства — преди войната бе работил като помощник-аптекар, — но освен него самия никой не знаеше за това, защото инак щяха да го зачислят в санитарните части, проклетниците, и нямаше да му позволят да влиза в бой и да убива враговете. А кой уважаващ себе си австралиец ще се остави да прекара войната като фелдшер, непомирисал барут мухльо, пиши го направо предател… — Няма шанс — поклати глава той.

— Слушай, ще ти кажа като на приятел — рече Царя. Никой освен Тимсън не можеше да намери лекарствата, значи трябваше да го придума на всяка цена. — За Питър са.