Повест за Настрадин Ходжа
- Автор: Соловьов Леонид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за Настрадин Ходжа». Краткое содержание книги:
Настрадин Ходжа се помолил, за да не го обвинят в греховни връзки с дявола, отворил китайската книга и се замислил над нея. Шпионите така го запомнили: чете книга. В същност той просто печелел време, а книгата дори не поглеждал. „Ще бъда честен — мислел той. — Ще върна на търговеца конете без клинците и без конците; а колкото до гнева на сиятелния велможа, ще се помъча да изчезна след гледането колкото може по-скоро.“ Старият шпионин едва ли не му се качил на гърба и отвратително гъделичкал ухото му със смрадливия си дъх. Настрадин Ходжа замахнал и с края на дланта си пернал шпионина по върха на носа — чуло се мокро сумтене и подсмърчането се отдалечило. На пътя пред чайханата се появил едноокият крадец. Като видял шпионите, веднага се сетил: подминал и даже не погледнал към Настрадин Ходжа.
След една минута под дюшемето на чайханата се чуло леко почукване:
— Чувам! — мрачно и задгробно рекъл Настрадин Ходжа, обръщайки се сякаш към невидим дух, изникнал пред него. — Виждам! — Той се надвесил над вълшебната вода: шпионите пак се скупчили над него и засумтели. — Виждам конете — белия и черния, виждам гривите, виждам подковите от чисто желязо без никаква примес, виждам могъщите им опашки, сресани с гребен! Нека се явят утре такива, каквито ги е създала природата, която не смесва желязото с други вещества и конския косъм с други неща!… „Ваз он ру ки пайдову пинхон туйи, ба хар чуфтад чашми дил он туйи!“3
С тия стихове той завършил своето врачуване и мислено паднал на колене пред великия Джами — задето се е осмелил да срещне неговия знаменит божествен бейт4 с мръсния слух на шпионите, достоен да чува само виенето на чакалите и кресливия смях на хиените. Впрочем шпионите естествено никога не били вкусвали от плодовете на Джами, те сметнали неговите стихове за вълшебно заклинание следователно името на поета не било осквернено в отражението на шпионските умове.
По дюшемето се чуло тихо дращене с нокти — знак, че думите на Настрадин Ходжа са чути и разбрани; заключителният бейт, според уговорката, бил призив за незабавно действие.
Врачуването свършило: Настрадин Ходжа затворил книгата, прелял вълшебната вода обратно в кратунката.
Старият огрухан шпионин станал и излязъл — изглежда, да донася. Тримата останали.
Малък бил гнусният им лов, малко успели да видят: пи чай, пуши чибук, след това легна и спа до сутринта.
Минала нощта.
Никога на Моста на отсечените глави не било се струпвало толкова народ, както в това ясно майско утро.
Днес щели да се намерят конете! Целият град се юрнал на моста. Тълпата задръстила двата бряга на Сай, покривите наоколо шаренеели от кърпите на жените.
Велможата и търговецът вече отдавна били на моста.
— Е, къде са ми конете, вражалецо? — завикал търговецът срещу Настрадин Ходжа, като се задал по улицата, съпроводен от шпионите.
— А къде са ми парите?
— Ето ги. — Търговецът измъкнал от пояса си една кесия. — Златни, точно десет хиляди, можеш да не ги проверяваш, три пъти са броени.
Без да бърза, Настрадин Ходжа развързал вулията, извадил китайската книга, седнал на килимчето.
Велможата гледал отдалече с притискащ внимателен поглед.
Търговецът треперел от нетърпеливо, вълнение.
— По-скоро — стенел той от изнемога. — Какво се туткаш, вражалецо!
Настрадин Ходжа не му отговорил, задълбочен в книгата. А в действителност той гледал как по книгата суетливо лази една калинка с червено гръбче на бели точици. „Ще му кажа, като хвръкне…“ А калинката нямала намерение да хвърка, все си пълзяла от странница на страница, после се пъхнала под гърба на книгата и, изглежда, сметнала, че ще й бъде полезно да си дремне в уютната тъмнина.
Търговецът се хващал за сърцето, стенел, треперел, бузите му хлътвали просто пред очите на хората.
Настрадин Ходжа неумолима мълчал.
Най-после калинката изпълзяла, размърдала пъстрите черупчици на гърба си, освободила нагънатите си тъмни крилца; разперила ги — и литнала.
3
И навсякъде явен — ти си, и навсякъде таен — ти си, и на каквото и да се спре моят взор — това си все ти!…
Джами, „Книга на младостта“. Б.пр.
4
Бейт — двустишие в арабската поезия. Б.пр.