Повест за Настрадин Ходжа

Сарафинът се слисал.

Тези белези ги знаели само двамина; той и най-довереният му коняр — друг никой. Подигравателната усмивка се смъкнала от лицето му:

— Ти си прав, вражалецо! Но как проникна?

Трепнал и велможата, пристъпил по-близо, Настрадин Ходжа прелистил една страница от китайската книга.

— И друго; в опашката на белия жребец е вързан омагьосан бял конец, в опашката на черния — черен конец.

Това вече не можел да го знае и довереният коняр. Омагьосаните конци търговецът вързал на опашките на конете сам и съвсем тайно, понеже използуването на муски й магии по време на състезанията било забранено и се наказвало със затвор.

Думите на Настрадин Ходжа зашеметили сарафина. Сиятелният Камилбег също не останал равнодушен към тези думи, Мислите му запрепускали, „Я гледай, тоя може наистина да ги намери! А това не влиза в сметките ми! Моята работа е да проявя най-голямо усърдие в търсенето, а другото не зависи от мен; дали ще се намерят конете, или не — то е божа работа; но по-добре да не се намерят, поне до състезанието… Дяволът ми натресе тоя вражалец! Какво да правя? Аха, магия! Трябва да сплаша сарафина, да го хвана с явни доказателства, да проточа разследването — тогава неговите арабски жребци няма да могат да излязат на атмегдана!“

— Какво ще кажете, почтени Рахимбай? — попитал той със зловещ съдийски глас.

— Не знам нищо за никакви конци — объркано заусуквал търговецът, лицето му се променило и това го издало напълно. — Може конярите сами… без да знам… Или старият стопанин на конете… още там, в Арабия…

Но тук той се опомнил, защото се досетил, че конете вече ги няма и не могат да го разобличат.

— Всичко това е лъжа! — извикал той и се престорил на възмутен. — Тоя вражалец е лъжец и клеветник! Ако се намерят конете ми…

— Утре ще се намерят — прекъснал го Настрадин Ходжа. — Чакай, моята книга казва и нещо друго. Казва, че в подковата на предния десен крак на белия жребец между другите клинци има и един златен, също омагьосан. Отгоре е боядисан със сива боя, да не се познава от железните. Също такъв вълшебен клин има и в подковата на черния жребец… Само че не мога да разбера на кой крак.

— Хм! Вълшебни клинци, омагьосани конци! — усмихнал се велможата. — Според служебния си дълг аз трябва да започна разследване.

А търговецът от почуда си глътнал езика, впрочем объркването му не траяло дълго — спасил го дългогодишният търговски навик да лъже:

— Не разбирам какви ги плещи тоя вражалец. Сигурно гледа да си вдигне цената. Нека да каже направо колко иска за своето гледане и как ще отговаря, ако не излезе така?

За Настрадин Ходжа книгата на душата му била ясна докрай, не като китайската! Сега търговецът вече не се съмнявал, че вижда пред себе си вражалец, който без съмнение има дарбата да познава. Желанието да си върне конете се борело в него със зловещия призрак на затвора. Омагьосаните клинци, вълшебните конци, велможата, който подушил цялата работа. Освен вражалеца, не можел да му помогне никой.