Повест за Настрадин Ходжа
- Автор: Соловьов Леонид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за Настрадин Ходжа». Краткое содержание книги:
Гняв и жалост задушавали Настрадин Ходжа; дори той, който бил видял какво ли не, не мислел, че някъде по земята може да има такова страшно, такова гнусно място — той се спуснал сякаш на самото дъно на злото.
В сърцето му останал още един белег от райа — от ония, които обличат сърцето с бронята на безпощадата.
Но трябвало да помисли за собствената си съдба, да се оправи във всичко станало.
Сега работата се заплела и за самия Настрадин Ходжа.
Къде ли са конете? Къде са изчезнали от каменоломната? Нали са били там — търговецът позна юздата си!
Има ли пръст велможата със своите хора в това повторно изчезване на конете или няма?
В какво смята той да обвини заловения вражалец — само в измама ли или и в нещо отгоре?
Къде е едноокият крадец и каква е неговата съдба?
Настрадин Ходжа се чудел и маел. И в ума му започнало да ре прокрадва тъмно подозрение: „Ами ако едноокият просто е откраднал конете, за да ги продаде някъде другаде? Ако е така, то за него е дори по-добре, че аз съм в кауша…“ Но тук той прекъсвал своите мисли, сам възмутен от низостта на такива подозрения. „Не! — рекъл си той. — Едноокият, разбира се, е крадец, изпечен крадец, от главата до петите, но е честен човек, не е предател!“
На това се спрял Настрадин Ходжа, като избрал доверието за опора на своя дух.
Дали е бил прав, или не — скоро ще разберем от по-нататъшното, а за сега да напуснем подземния зандан и да се пренесем на Моста на отсечените глави, където още не било стихнало одевешното вълнение.
Сарафинът, морав от негодувание, разчорлен, стоял пред велможата и говорел с разтреперан, сдавен глас:
— Конете бяха почти намерени! Почти намерени! В каменоломната са намерили юздата — ето я! И в последната минута сиятелният Камилбег реши да прекъсне гледането и да прати вражалеца в зандана! Но нека високопочитаният княз да не се лъже — аз проникнах в неговите замисли! И мен, слава богу, малко ме познават в двореца, ще падна пред краката на великия хан и ще го моля за защита и справедливост!
Велможата го слушал с ледено презрение!
Довели коня му; той се метнал на седлото и оттам, отвисоко, рекъл величествено:
— Вражалецът е разобличен за много злодеяния, затова отиде в зандана. Трябваше да го запра още вчера, но се въздържах, защото исках да помогна на Достойния Рахимбай да си намери конете. А днес почтеният Рахимбай се отплаща с черна неблагодарност за всичките ми грижи да запазя неговия имот.
Сарафинът вдигнал към небето късите си пухкави ръце:
— Грижи за моя имот! Аллах милостиви, че аз във всичко това виждам само една ваша грижа — да бъдете първенец на състезанието.
Без да удостои сарафина с отговор, съпроводен от бой на барабани и викове: „Разпръсни се! Разпръсни се!“, велможата царствено се отдалечил, заграден от стражари с вдигнати секири, голи ятагани, насочени маждраци и тризъбци, приготвени боздугани и шестопери.
Тълпата около моста оредявала.
Народът се разотивал, излъган в своите очаквания. Смехът и подигравките нямали край.
Намерили се мнозина, по различно време измамени на този мост. Те на висок глас псували гледачите, изобличавайки техните лъжи.
Гледачите се омърлушили, предчувствувайки съкрушително спадане на доходите. Този проклет хвалипръцко, дето уж гледал за крадени неща, засрамил и опозорил цялото им съсловие!
Сарафинът хукнал към дома си, като си мърморел нещо под нос и нещо някому доказвал.
След него, разбира се, тръгнали шпиони.
След един час шпионите съобщили на велможата, че сарафинът е повикал берберин да му оправи брадата.
След още един час доложили, че търка с пясък железния знак на еснафа, проветрява извадения от сандъка сърмен халат, който се полагал за хора от Търговския еснаф за най-тържествените случаи.
Тази подготовка накарала велможата да се навъси, Търговецът, изглежда, наистина бил решил да се жалва в двореца. Безумна дързост!
Можели да възникнат последствия. Особено сега, когато ханът още не бил забравил пешаварците.
Трябвало да се вземат неотложни мерки.
Велможата плеснал с ръце — и пред него изскочил главният му помощник по разпитите, мрачен кривокрак дебеланко с мътни, скрити дълбоко под челото криви очи, събрани Към носа; този свиреп начумерен човек бил прочут с това, че в неговите ръце всеки престъпник отричал своята вина не повече от два дена, след което непременно си признавал, между разкритите от него престъпления имало и твърде интересни — така например един зарзаватчия си признал, че купувал евтино от пазара пъпеши „сатуолдъ“, а след това с жълта и зелена боя ги пребоядисвал като пъпеши „басолдъ“, за да ги продава по-скъпо.