Пепел от светове

— Уплашени са — каза Нира. — И то много.

— Така и трябва. Слънчевият флот възнамерява да ме освободи на всяка цена.

Магът-император се изправи в целия си ръст. Пристигането на хилядите илдирийци го бе заредило със сила и енергия. Останалите пленници също щяха да го почувстват, всички до един.

Той впери поглед в заключената врата на помещението с каменни стени, в което ги държаха затворени, и зачака. Знаеше, че скоро ще го потърсят.

Повече от петдесет души в униформа се струпаха пред стаите на илдирийските затворници. Очевидно някои от войниците на ЗВС смятаха да превърнат тези коридори в център на последната си съпротива.

Мършавият комендант разблъска с лакти уплашените войници. Обезумелите му очи сякаш щяха да изскочат от орбитите, изразът му издаваше, че е на прага на лудостта. Той стигна до вратата на стаята, в която държаха Джора’х, спря на прага и си пое дъх, сякаш събираше смелост.

Магът-император го погледна решително. Нямаше намерение да прави никакви отстъпки на човека, който доброволно бе следвал отвратителните заповеди на председателя Венцеслас.

Комендантът отключи прозрачната врата, отвори я и влезе.

— Вашият Слънчев флот е пристигнал — стотици кораби. Стотици! Обсадили са базата. Не мога да разбера как са успели да разберат точно къде се намирате.

Джора’х се усмихна.

— Всички илдирийци могат да почувстват присъствието на своя маг-император. Ние сме свързани по начин, по който хората не са.

Гласът на Тилтон звучеше уплашено, но примирено:

— Невъзможно е нашите подкрепления да пристигнат навреме, но не мисля, че вашият адар е готов да поведе продължителна битка. Времето е от огромна важност за него и той настоява за незабавното ви освобождаване. Хиляди малки катери кацат на Луната и ние няма да можем да устоим дълго. — Поклати глава. — Лично аз смятам, че не си струвате всички неприятности, които ни създавате.

Джора’х сви рамене.

— Тогава ме освободете.

Тилтон извади пистолета си.

— Несъмнено вашите хора ще са много натъжени, ако ви заварят мъртъв. Вие сте единственият ми коз за преговори.

Нира застана между Джора’х и оръжието.

— Няма да го убиете.

Тилтон изглеждаше повече объркан, отколкото ядосан.

— Смятате, че няма да застрелям и двама ви, ако се стигне до това? Ако ми се наложи?

— Ако нараните мен или някого от нас — проговори Джора’х с глас, студен и твърд като стомана, — ви уверявам, че моят Слънчев флот ще убие всеки човек в тази база. Ще почувстват мига на смъртта ми. Видяхте как се бориха моите стражи — едва една шепа илдирийци, — когато се опитаха да ме освободят. Представете си какво ще се случи, ако Слънчевият флот разбере, че сте ме убили. — Въпреки че презираше председателя на Ханзата за това, което бе направил, Джора’х не искаше да стане причина за кървава баня сред човешките войници. Истинската му битка бе предначертана отдавна — с фероуите.

Тилтон се колебаеше, нерешително хванал оръжието.

— Тогава предлагам да потърсим решение, което да задоволява и двете страни.