Гробище за домашни любимци
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #17
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Гробище за домашни любимци». Краткое содержание книги:
Реди пасианси дълго след полунощ.
Тъкмо когато за пореден път обръщаше картите върху масата, чу как се отвори задната врата.
„Каквото посееш, това ще пожънеш и то си е вечно твое“ — помисли си Луис Крийд.
Чу бавни стъпки, които се приближаваха, но не се обърна, а продължи да се взира в картите. Видя дама пика и я закри с дланта си.
Стъпките спряха зад него.
Настъпи тишина.
Ледена ръка докосна рамото му. Гласът на Рейчъл беше дрезгав, като че ли гърлото й беше пълно с пръст.
— Скъпи — промълви тя.
Нищо не заплашва семейството на Луис Крийд в новия дом в Мейн. Дом, зад който се вие пътека, водеща към малкото гробище за домашни любимци.
Тъжно място може би… но безопасно. Няма да обсеби сънищата ви, да се събудите с писък, облени с пот, обзети от ужас и зловещи предчувствия…
Луис коленичи; вятърът развя косата му и я разроши. Сега небето бе съвсем тъмно по него се носеха облаци.
„Никой не насочи фенерче в лицето ми и не ме попита какво правя тук. Не се дочу лаят на кучето на пазача. Вратата беше отключена. Времената на осквернителите на гробове безвъзвратно са отминали. Ако дойда с кирка и с лопата…“
Луис с потръпване дойде на себе си. Въпросът бе дали наистина го вярва, дали наистина смята, че е възможно. Представи си какво ще стане, ако някой от гробарите или пазачът го открие, потънал до кръста в наново разкопания гроб на сина му? Представи си, че булевардните вестници пишат за случилото се! Навярно това няма да се случи, но не може да бъде абсолютно сигурен. Освен това, рискуваше да го обвинят в извършване на престъпление. Всъщност в какво точно? В оскверняване на гроб? Едва ли. Действията му по-скоро биха могли да се окачествят като злонамерено хулиганство и вандалство. И дори името му да не попадне във вестниците, извършеното от него положително няма да остане в тайна. Хората по принцип обичат да клюкарстват, пък и едва ли щяха да се въздържат от разпространяването на подобна пикантна историйка. „Научи ли последната новина? Шефът на амбулаторията при университета в Ороно бил изненадан, докато изравял от гроба двегодишния си син, наскоро прегазен от камион.“
Да, може би няма да загуби работата си, но слуховете положително ще стигнат до ушите на Рейчъл и ще отровят живота й, а пребиваването на Ели в училището ще се превърне в ад, защото съучениците й непрекъснато ще шушукат, зад гърба й. Дори да не бъде подложен на съдебно преследване, той рискуваше да изтърпи унижението да го подложат на тест за психическо освидетелстване.
„Но все пак ще върна към живот Гейдж. Гейдж ще възкръсне!“ Очевидно отговорът беше положителен. Беше си казал многократно, още преди смъртта на Гейдж, че Чърч не е бил мъртъв, а само зашеметен, че някак си успял да се измъкне от гроба и се прибрал вкъщи. Накратко — получаваше се детска приказка с ужасяващ привкус — нещо като „Котаракът с чизми“, преразказан от Едгар По. Господар неволно затрупва с камъни любимия си котарак. Вярното животно героично се бори със смъртта, успява да се измъкне от гроба и се връща у дома. Прекрасна история, само че не беше вярна. Чърч беше умрял и гробището на индианците го беше възкресило.
Луис приседна на ръба на гроба и се опита да класифицира сведенията, с които разполагаше, в някакъв логичен ред, доколкото му позволяваше черната магия.
Да започнем с Тими Батерман. Първо — вярваше ли в цялата история, разказана му от Джъд? И второ — имаше ли някакво значение дали вярва, или не?
Подозрително бе, че историята за Тими, бе излязла наяве точно в подходящия момент, но Луис вярваше, че е истинска. Безсъмнено, ако съществуваше място като индианското гробище (а то наистина съществуваше) и хората знаеха за него (както повечето от кореняците в Лъдлоу), то рано или късно някой щеше да се изкуши да опита въздействието му. Луис се смяташе за добър познавач на човешката природа и не можеше да си представи, че местните жители са се задоволили само с възкресяването на няколко домашни любимци и на един расов бик.
Добре, но вярваше ли, че след възкресяването си Тими Батерман се е превърнал във всезнаещ демон? Този въпрос бе по-труден, но Луис предпочиташе да не размишлява върху него, просто защото не искаше да повярва в отговора, макар да знаеше, че твърдоглавството му не води до нещо добро.
Не, не желаеше да повярва, че Тими Батерман се е превърнал в дяволско изчадие, но в никакъв случай не можеше или по-точно — не биваше да позволи на желанията си да попречат на обективната му оценка.
Спомни си за бика Ханарати. Според Джъд, Ханарати станал зъл. Тими Батерман — също, по своему. Ханарати бил убит от господаря си, който закарал с шейна трупа му до гробището на микмаките. Тими Батерман бил унищожен от собствения си баща.
Сигурно е вярно, че Ханарати е станал зъл, но нима това се отнасяше за всички възкръснали животни? Не. Случаят с бика не бе неоспоримо доказателство; всъщност Ханарати беше изключение, което потвърждаваше общото правило. Не бива да забравя другите животни — Спот, кучето на Джъд, папагала на старата дама, самият Чърч. Вярно, че при завръщането си не бяха същите и промяната се набиваше в очи, но поне в случая със Спот тя не бе фатална; ето защо години по-късно Джъд не се бе поколебал да посвети в процедурата по… по…
(възкресяването)
Да, да посвети в процедурата по възкресяването най-добрия си приятел. Очевидно, по-късно старецът бе изпитал чувство за вина и бе побързал да изрече зловещите и объркани пророчества, които дори не можеха да се нарекат философски.