Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
След тази невероятна победа обикновените хора на Шотландия изпаднаха в опиянение. Уилям Уолас бе посветен в рицарски сан и обявен за пазител на кралството. Войниците му нахлуха в земите край Стърлинг и Дъндий, превземайки всички замъци и градове по пътя си. Шотландските благородници обаче стояха настрана от него, тъй като бе заплаха за вековната им власт и привилегии.
Глава 34
Когато Едуард Плантагенет научи за поражението при Стърлинг и за смъртта на ковчежника си Хю де Кресингам, той незабавно се завърна от Франция.
Робърт Брус посети Дъмфрис, за да обмени информация. Знаеше, че Линкс де Уорън и чичо му са добре осведомени за плановете на краля и искаше да предаде ужасяващите новини, че хората на Уолас нападат графства, унищожават посеви и отвеждат стада.
— Едуард е потеглил към Единбург, за да се присъедини към губернатора. С него са голяма част от графовете — Бигод, Бохун и, разбира се, граф Ълстър — каза Линкс на Робърт.
— Докато тази огромна армия се предвижва от Единбург, няма да остане нищо, освен почернели полета и изгорени ферми. Бунтовниците на Уолас са прогонили хората на север, така че войниците на Едуард да бъдат откъснати от храна и всякаква помощ. Те се опитват дори да се предвижват и из нашите територии и само нашата денонощна бдителност не им позволява да го сторят.
Линкс бе потресен.
— Ще излезем с теб през нощта, за да огледаме всичко, и аз незабавно ще осведомя губернатора. Присъединили ли са се и други благородници към Уолас?
Брус поклати глава.
— Поне не открито. Само Мъри, Монтийт и Комин са в съюз с него.
— Този път няма да оцелеят!
— Страната ни се разкъсва на две от англичани и шотландци — горчиво рече Брус. — Никога досега в историята ни не е имало толкова много предателства, измяна и лъжи, и то заради алчност и ненужна гордост! Резултатът ще бъде безсмисленото унищожение на Шотландия. Бих искал да не е така. Би трябвало да се обединим в името на една цел.
Дамите, които бяха дошли да поздравят Робърт Брус, хванаха последните му думи. Никога не го бяха чували да говори с такова огорчение и болка.
— Горкият Робърт! — с искрено съжаление изрече Джори. — Единственото ти желание е англичаните завинаги да се махнат от Шотландия, нали?
— Ако трябва да бъда честен, да. С изключение на присъстващите.
— Ами ирландците? — обади се Елизабет де Бърг. Брус разроши тъмните й къдрици.
— Шотландците мразят само англичаните, не и ирландците. Може би защото във вените ни тече келтска кръв.
— Елизабет се вълнува, тъй като баща й ще придружава краля — обясни Джори.
— Надявам се, че няма да е твърде зает, за да ме види — с копнеж промълви младото момиче.
— Можем да го покани да остане в Дъмфрис — предложи Джейн и погледна към Линкс. — И без това едва ли замъкът в Единбург ще може да приюти всички.
— Предполагам, че ще се наложи да поканя Едуард в Локмабън и Карлевърок, ако искам да не ги изгубя — сухо подметна Робърт.
— Джон с облекчение научи, че може да разчита на подкрепата ти.
— Той задържа ли Фиц-Уорън? — поинтересува се Робърт.
Линкс поклати глава.
— Двама от рицарите ми наблюдават Тортуолд, но копелето изглежда е изчезнало от лицето на земята.
— Нека да не говорим за него — намеси се Джейн. — Линкс вече е напълно възстановен. Само това има значение, поне що се отнася до мен.
— Струва ми се, че го храниш прекалено добре, Джейн. Станал е дебел.
— Но това са само мускули! — възмути се Линкс. — Опитай се да не бъдеш толкова завистлив, Робърт.
Джейн се усмихна и неустоимите й трапчинки се появиха.
— Ще останете ли да пренощувате, милорд?
— Е, щом настоявате — намигна Брус. Горчивината напълно бе изчезнала от гласа му.
— Ела с мен в оръжейната. Искам да ти покажа късата броня, която майсторя. Вместо тежки железни халки, използвам плътно изтъкан вълнен плат с метални нишки. Невъзможно е да бъде пробита.
Когато мъжете излязоха, Елизабет и Джори се отправиха към стаите си, за да се нагласят в най-хубавите си рокли. Джейн последва Марджори в кулата и седна на леглото, докато тя оглеждаше многобройните си рокли.
— Не мога да понеса мисълта, че Линкс отново ще се сражава… Толкова ме е страх за него.
— Скъпа, никога не му позволявай да разбере, че се боиш. Остави го да си мисли, че е всемогъщ.