Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
Двамата не са разделиха дори когато отмаляха от наслада. Лежеха с преплетени тела, а Линкс продължаваше да я обсипва с нежни целувки. Този път я люби бавно и нежно, показвайки й с всяка ласка колко е ценна за него, колко безмерно обожава всяко кътче на тялото й. Това бе най-щастливият момент в живота й. Джейн вече бе сигурна, че Линкс ще я обича завинаги.
По-късно, когато лежеше задоволена в прегръдките на съпруга си, Джейн му разказа за видението.
— Винаги съм предчувствала, че един ден Робърт Брус ще стане крал, но сега съм сигурна.
— Аз няма да се противопоставям на претенциите му за трона на Шотландия, ала ще му е нужна голяма помощ.
— Единственото, което не разбирам от моето видение, е дамата до него. Това не бе Джори, а младата Елизабет де Бърг!
Линкс се засмя и я притисна до себе си.
— Ако Робърт успее да си осигури подкрепата на могъщия граф на Ълстър, много скоро короната на Шотландия ще украси челото му.
Дълго след като Линкс заспа, Джейн остана да лежи притихнала до него, въртейки брачния пръстен на пръста си и обмисляйки това, което й бе казал.
Джон де Уорън и войската му бавно напредваха към Стърлинг, така че Монтгомъри достави писмото на Линкс, преди да пресекат Стената на Антонайн, която бе вратата към планинската част на Шотландия. Джон препрочете писмото три пъти. Чак тогава проумя дълбините на покварата, в които бе затънал Фиц-Уорън. Незабавно написа заповед за задържането му, проклинайки себе си, че бе изпратил този негодник право в ръцете на Уолас. Винаги бе знаел какво представлява, ала не искаше да си го признае.
После се замисли над предупреждението на Линкс, че бунтовника разполага с десетхилядна армия, разположена на лагер край Клайдбанк.
— Преди колко дни той е видял армията на Уолас? — попита Джон Монтгомъри.
— Преди два, милорд.
Джон изруга. Трябваше още доста време, та многохилядната войска да се придвижи до Стърлинг. Реката Форт минаваше през цялата област и земята бе влажна и хлъзгава. Един по-малък отряд, необременен от тежка кавалерия и каруци с продоволствия, щеше много по-бързо да стигне. В същото време Уолас можеше да се свърже с бунтовниците, предвождани от Мъри. Затова Джон де Уорън реши да ускори предвижването на войската си.
Губернаторът преведе армията през река Форт до манастира Камбускенет и се разположи в земите му. Повече нямаше да се налага да пресичат реката, която защитаваше Стърлинг и древната му крепост, затова Джон изпрати напред съгледвачите да разузнаят местоположението на врага.
Както се опасяваше, Уолас бе пристигнал преди него и лагерът му се намираше в подножието на Очилс — високи хълмове на север от река Форт. Джон де Уорън се славеше като човек, който умее да преговаря, и се надяваше да убеди шотландците да се откажат от неравната битка с добре въоръжената и многобройна английска армия. Знаеше, че те са смел народ, но не бяха обучени и добре въоръжени воини.
Губернаторът изпрати пратеници за преговори с Уолас, ала краткият и ясен отговор, който получи, гласеше: „Ние не сме дошли да сключваме мир, а да се бием за свободата на страната си!“ Джон обаче бе търпелив мъж и реши да опита отново. Но ковчежникът Кресингам му се противопостави. Той настояваше да се даде урок на бунтовниците.
Де Уорън изтъкна, че е невъзможно точно да се определи броят на вражеските войници, скрити сред гъсталаците в подножието на хълмовете. Освен това, за да стигне до тях, армията трябваше да мине по тесния мост край Стърлинг. Така щяха да изгубят цял ден. А и не можеше да се пренебрегне предупреждението на Линкс: „Бъди нащрек, край Стърлинг може да попаднеш в капан!“
Губернаторът се питаше защо мостът все още е невредим. Уолас бе пристигнал пръв и би трябвало да го е разрушил. Да не би точно мостът да е примамката? Когато де Уорън предложи да изпратят съгледвачи да проверят дали има и друг начин да се мине през реката,. Кресингам го обвини в страхливост.
— Няма никакъв смисъл, милорд, да се протакат нещата и напразно да се харчат парите на краля. Нека да нападнем и да изпълним дълга си.
Самонадеяното му поведение раздели англичаните. Пренебрегвайки заповедите на Джон де Уорън, Кресингам нареди на хората си да минат по моста Стърлинг. Кавалеристите бяха последвани от пехотата и уелските стрелци. Нямаше и следа от шотландци и преди обед почти половината от войската бе пресякла реката.
Внезапно див боен вик разцепи въздуха и бунтовниците на Уолас и планинците на Мъри се хвърлиха в бой. Размахваха копия и секири и се биеха боси, за да се хлъзгат по влажната земя.
От другия бряг на реката де Уорън безпомощно наблюдаваше зверското клане, тъй като силите на Кресингам бяха отрязани. Самият той бе съборен от коня и стъпкан. Само за броени минути губернаторът стана свидетел как подивелите бунтовници избиват половината от армията му. Когато осъзна, че битката е изгубена, заповяда да се подпали мостът Стърлинг и останалата част от войската да се оттегли.