Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
Брус мълчаливо и напрегнато чакаше. Не след дълго един конник изведе някакво момиче, яхнало рунтаво пони. Пламтящата й коса се развяваше от утринния бриз. Робърт изпита искрена гордост, когато видя царствено вдигнатата й глава. Очите й бяха сухи, а раменете — изправени. Джейн не се изненада, че вижда него, а не съпруга си. После погледът й се насочи към групата мъже отзад.
Веднага го зърна. Никой друг не седеше на коня си така, както Линкс де Уорън. Заля я огромна вълна на облекчение, ала в същото време сърцето й се сви от страх за любимия. Въпреки външното спокойствие, отвътре цялата трепереше. Копнееше той да бъде близо до нея, но едновременно с това й се искаше Линкс да е в безопасност. Младата жена усещаше, че той страда от безпомощността си и едва се сдържа да не препусне към нея, за да я спаси. Ако не отместеше поглед от него, щеше да загуби самообладание.
Затова извърна глава към Робърт. Точно в този миг слънцето изгря и един лъч се отрази върху блестящия му шлем. Джейн внезапно се почувства някак странно замаяна, примигна и видя, че Робърт Брус има златна корона на главата си. Изведнъж осъзна, че има видение. Продължи да се взира и видя, че той не само е с корона, но и е облечен във великолепна мантия. Робърт Брус беше крал! А до него Джейн видя млада жена, също е корона на главата — очевидно кралицата. Вдигна ръка, за да пропъди странното замайване. Следващото нещо, което си спомняше, бе как стражата я води обратно към Дънбартън Касъл.
Когато Линкс де Уорън съгледа малката гордо изправена фигура върху рунтавото пони, едва не се свлече от коня си от облекчение. Искаше да й даде някакъв знак, но с огромно усилие на волята се сдържа. Капки пот избиха по челото му. Взираше се в любимата жена, а безпомощността му го задушаваше. Когато видя, че вдига ръка към главата си, сякаш й става лошо, той се напрегна, готов да препусне към нея. После видя, че я връщат обратно в замъка и сърцето му натежа като олово — значи сделката още не бе сключена.
Уилям Уолас изчака, докато портите на замъка се хлопнаха зад заложницата, и чак тогава се обърна към Брус.
— С какви сведения разполагаш?
— За Джон де Уорън. Ще ти позволят да го заловиш, ако си достатъчно умен — предизвикателно подхвърли Робърт. — Договаряме ли се?
— Може би — кимна Уолас.
Робърт Брус знаеше, че всичко е заложено на карта, но нямаше друг изход, освен да рискува.
— Губернаторът е на път за Стърлинг. Разполага с четири десетхилядна армия. — Брус видя как Уолас вдигна рошавата си глава и бледите му очи се разшириха от изненада. — Ако пристигнеш там първи, ще можеш да заемеш по-удобна позиция. Няма да ти е трудно да нападнеш и заловиш конвоя с продоволствията на Пърси, той ще се присъедини към Кресингам при Роксбъро. Това е всичко, което мога да прибавя към петте хиляди паунда.
— Направи ги десет хиляди и ще получиш заложницата… когато парите бъдат доставени.
— Вече са доставени. — Брус му показа разписката, подписана от епископ Уишарт. Беше за десет хиляди паунда.
— Значи си предугадил желанието ми — намръщи се Уолас и още веднъж вдигна ръка.
Този път Робърт Брус видя, че Джейн излезе сама. Подаде разписката.
— Ще ти дам един безплатен съвет. Не се доверявай твърде много на Комин. Ти си идеалист, който иска да види народа си свободен. Комин притежава огромни владения… краят на феодалната система не е в негов интерес.
Робърт Брус хвана юздата на понито на Джейн и двамата бавно поеха през полето, към мястото, където ги очакваха другите.
— Благодаря ви, милорд!
— Недей да благодариш на мен. Твоят съпруг е този, който ще плати откупа, но не издавай присъствието му, докато не се върнем в Глазгоу. Ако узнаят, че де Уорън е тук, ще се сдобият с друг заложник.
Рицарите на де Уорън, които чакаха в една странноприемница, известна като „Кралският зъбер“, посрещнаха с одобрителни възгласи десетината мъже в кожени жакети, които съпровождаха лейди Джейн. Тафи се спусна напред, за да й помогне да слезе от седлото, и бе възнаграден с боязлива усмивка.
Линкс де Уорън не бе на себе си от радост, когато се отправи към любимата си съпруга. Сърцето му бе преизпълнено с любов и нежност, а огромната буца, заседнала на гърлото му, му пречеше да заговори. Целуна я по челото, после я привлече в обятията си и я притисна. Знаеше, че от този ден нататък ще я защитава с живота си и ще се грижи за нея с цялото си сърце и душа.
Линкс нареди на Тафи да я отведе на горния етаж, после прегърна Робърт и искрено му благодари.
— Незабавно ще ти върна парите.
Робърт се метна на коня и се ухили.
— Реших, че мога да си позволя да бъда щедър, след като ти ще плащаш. Сбогом… Засега. — Хората на Брус пришпориха конете си и изчезнаха сред облаци прах.