Брак за една година

Когато наближиха Линлитгоу, намиращ се на няколко мили от Фолкърк, фуражът за конете вече бе свършил. Направиха лагера си на тъмно, увиха се в одеялата и налягаха по земята.

Едуард Плантагенет последва примера им, тъй като бе твърде горд, за да заповяда да издигнат палатката му, след като генералите трябваше да спят под открито небе. През нощта бойният му кон стъпи върху него и му счупи няколко ребра. Някои от генералите изпаднаха в паника и дори предложиха да се откажат от кампанията и да се върнат в Единбург.

Обаче кралят упорито отказа. Лечителите му го превързаха, той облече ризницата си и сковано се метна на коня. Заповяда да се вдигне лагера преди зазоряване и армията бавно започна да се предвижва напред.

Когато слънцето се показа над хоризонта, видяха в далечината армията на Уолас, разположена на един висок хълм. Шотландският водач бе наредил хората си в кръгова фаланга, с копиеносците от външната страна, а резервите в средата, за да сменят загиналите. Между фалангите бяха подредени шотландските стрелци с малки старомодни лъкове и стрели. Кавалерията, водена от Джон Комин, чакаше скрита зад фалангите.

Кралят на Англия седеше върху коня си, пронизван от мъчителни болки и изпълнен с омраза към Уолас. Проклетият шотландец бе разположил войската си на хълма и сега армията трябваше да се катери нагоре по възвишението. На всичко отгоре думите на Линкс де Уорън се оказаха пророчески — пред тях се простираше огромно трудно проходимо блато. За да го избегнат, английските войски трябваше да се разгърнат надясно и наляво по фланговете, но уелските стрелци напълно оправдаха славата си на добри бойци. Дългите им лъкове изстрелваха снопове стрели към високия хълм и те се сипеха като градушка върху шотландските фаланги.