Брак за една година

— Идвам с теб — непреклонно заяви Линкс.

— Това само ще застраши живота на Джейн.

— Той вече е застрашен — Фиц-Уорън я е продал на Уолас!

— Тогава запази отмъщението си за него — отсече Робърт. — Линкс, знам, че умееш да водиш преговори, но не можеш да се справиш с този човек. — Брус знаеше, че само пари няма да бъдат достатъчни, и не искаше Линкс да се изправи лице в лице с евентуално предателство.

— Тогава ще бъда просто един от твоите хора. Ще стоя отзад с останалите; никой няма да ме познае. — Робърт Брус не изглеждаше убеден и Линкс побърза да добави: — Кълна се, че няма да се намесвам!

Приятелят му кратко се изсмя.

— Лъжец! При най-малкото предизвикателство ще опреш кинжала си до гърлото му!

— Тогава за него ще е по-добре да не ме предизвиква.

— Хубаво — съгласи се Робърт против волята си. — Облечи кожен жакет, сложи си ризница и шлем. Никакви цветове и гербове! Не можем да яздим под развятото знаме на Брус. Ще се срещнем след два часа на главния западен път.

— Не съм толкова доверчив. Ще остана с теб.

През следващите два часа с волски каруци тайно бяха превозени голямо количество сребърни кюлчета от крепостта на Брус в двореца на епископа. Уишарт подписа разписка за полученото сребро.

Брус и десетимата мъже, които го придружаваха, яздиха шест мили покрай брега на реката до Клайдбанк, където ги спряха и им наредиха да кажат паролата. След като убедиха стражата на Уолас, че не са врагове, им позволиха да продължат за Дънбартън. Линкс бе изумен, тъй като Дънбартън Касъл се владееше от графа на Монтийт, който бе дал обет за вярност на крал Едуард.

Отново ги спряха и ги накараха да почакат, докато съмне. При първите светлини на зората, един самотен ездач препусна в галоп през откритото поле и Брус, невъоръжен излезе насреща му.

— Очаквах те — рече Уолас.

— Дамата добре ли е?

— Ще получим ли Джон де Уорън?

— Това е невъзможно. Дори и да искаше, Линкс де Уорън не може да ти доведе губернатора на Шотландия. Пазят го прекалено добре.

— След като жена му е в ръцете ми, ще намери начин — решително отвърна главатарят на бунтовниците.

— Ако имаше как да залови губернатора, не смяташ ли, че Фиц-Уорън щеше да го направи, вместо да отвлича беззащитна жена?

— Защо си дошъл?

— Да обсъдим една разумна цена… след като се уверя, че дамата е невредима. — Брус не искаше Уолас да узнае, че Джейн му е особено скъпа.

— Каква цена?

— Пет хиляди паунда. — Това бяха много пари. Достатъчни, за да се купят оръжия за една малка армия.

— Дръж се сериозно, човече — презрително рече Уолас.

— Разполагам и с ценни сведения, но първо искам да видя дамата, за да се уверя, че е добре.

Бледите очи се впиха гневно в тъмните. Брус издържа и не отмести поглед. Реши, че една допълнителна заплаха няма да навреди.

— Ако нещо се случи на лейди Джейн де Уорън, ще трябва да се страхуваш не само от Едуард Плантагенет.

Уилям Уолас се извърна и посочи към замъка.

— Ще я доведат, за да я видиш, но после ще я приберат обратно.