Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
— Обещай ми, че ще помислиш за това.
— Джори, сърце мое, ти ме познаваш достатъчно добре, за да си сигурна, че ще помисля.
В кулата от другата страна на замъка, Джейн, която бе изпила две чаши вино, за да повдигне духа си, бе във весело настроение и най-малкото нещо я караше да избухва в смях.
— Тази вечер си много радостна и закачлива, а аз очаквах порой от сълзи, че отново заминавам на война.
— О, аз изобщо не се страхувам за теб. — Тя го блъсна върху леглото и прокара ръце по голите му крака. — Имаш железни мускули и се обзалагам, че можеш да строшиш орех с бедрата си. Боже, само мисълта за това ме кара да тръпна от желание!
— Твърде дълго си била в компанията на Джори. Превърнала си се в повърхностно, егоистично малко дяволче, което мисли само за собственото си удоволствие.
Джейн приседна на пети и ококори очи.
— Грешиш, Линкс. Джори е способна да бъде напълно всеотдайна. Тя винаги е била толкова великодушна с мен. Аз я обожавам! — Една неканена сълза се търкулна по бузата й.
— А аз обожавам теб — рече съпругът й, осъзнал, че зад привидното й веселие се крие страх. — Знам какво ще прогони тези глупави сълзи.
— Какво?
— Едно хубаво любене.
Джейн се закиска и виното се разплиска в чашата й.
— Кое е толкова смешно?
— Припомних си първия път, когато бяхме заедно. Аз бях толкова невежа и стеснителна, а ти толкова учтив и скован!
— Обзалагам се, че не съм бил чак толкова скован — измърмори той и притегли ръката й към слабините си. Пръстите й винаги го възбуждаха до полуда.
— Нека да си поиграем на жребец и кобила — подкани го младата жена, зарови пръсти в къдравите косъмчета на гърдите му и захапа игриво ухото му с острите си зъби.
Любиха се през цялата нощ и Линкс успя напълно да пропъди сълзите на съпругата си.
В замъка в Единбург, Едуард Плантагенет бе свикал военния си съвет от генерали, за да обсъдят стратегията си. Подобно на Джон де Уорън, и кралят бе прехвърлил шестдесетте и годините си казваха своето.
— Числеността не е толкова важна, колкото оръжията.
— Последният път, когато се бих с шотландците, те бяха едни опърпани диваци, въоръжени с тояги — заяви Бигод.
— Оттогава те успяха да се сдобият с много по-добро оръжие, и то в повечето случаи наше — сухо отбеляза Джон де Уорън.
— Как така? — властно запита Едуард.
— Сир, те събират оръжия и доспехи от бойното поле — крадат ги от мъртвите, нападат наши каруци с продоволствия и бойно снаряжение. Уолас се прочу с отвличането на товарни конвои.
— Чии? — Пронизителните сини очи на краля огледаха присъстващите, търсейки провинилите се.
Пърси изглеждаше смутен; той бе изгубил три конвоя.
— Сир, тяхното основно оръжие е дългото копие, което е смъртоносно за нашата кавалерия — бързо се намеси Джон де Уорън.
Линкс де Уорън смяташе, че кралят прекалено много се осланя на кавалерията, след като имаше и други, подобри възможности. Ала тъй като самият той командваше голям отряд тежка кавалерия, рискуваше да бъде обвинен за страхливец, ако предложи нещо ново. Все пак накрая се реши да заговори:
— Сир, аз открих, че моите уелски стрелци са много ефективни срещу шотландците. Те търпят много по-малко загуби, тъй като се бият от разстояние. Дългите им лъкове изстрелват стрелите с три пъти по-голяма бързина от тази на арбалетите; те са изключително добро оръжие срещу един враг, чиято единствена защита са туниките.
— Аз винаги съм разчитал на тежката си кавалерия — възрази прочутият с твърдоглавието си Едуард Плантагенет. — Това е стар и изпитан метод да се печелят войни.
— Да, но във Франция, а не в Шотландия, където има обширни блата и хлъзгавият мъх се простира на цели мили. Конете затъват в меката земя и кавалерията става безпомощна.
— Тогава ще сложим пред кавалерията няколко редици от уелски стрелци — заключи кралят.
— Не, сир — възрази Линкс де Уорън, — кавалерията ще ги стъпче. — Знаеше, че английският крал никога няма да позволи да се унищожат войниците му дори това да му донесе победа над шотландците. — Уелсците трябва да обстрелват откъм фланговете.
Едуард впи сините си очи в него.
— Чух, че си бил убит.
— Твърде преувеличено, сир.
— Прочетохте ли докладите на Брус, че цялата страна от запад до север е опустошена, Ваше Величество? — отново се намеси Джон де Уорън.
— Да се надяваме, че това също е твърде преувеличено. Заповядах за всеки случай да се изпратят каруци с продоволствия от Карлайл, така че не виждам никакви причини да не тръгнем с войската пред тях.
Щом кралят получи вест от графа на Ангъс, че армията на Уолас се е разположила на лагер край Фолкърк, даде заповед за настъпление. Едуард и генералите му много скоро се увериха, че докладите на Брус са съвсем точни. Пред англичаните се простираха почернели полета и само тук-там стърчаха останките на опожарените градове и села.