Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Когато му предложиха да започне работа в „Милтън Секюрити“, прие, но без грам ентусиазъм. „Милтън“ му приличаше на приют за бивши величия – полицаи, които бяха твърде стари и вече не можеха да покрият изискванията. Той също бе един от отхвърлените, без обаче да има лична вина за това.
Когато започна в „Милтън“, една от първите му задачи бе да анализира нивото на сигурност на личната охрана на една международно известна възрастна певица, която получаваше заплахи от фанатизиран почитател. Мъжът, освен всичко друго, бе пациент, избягал от заведение за психично болни.
Работата бе част от обучението му в „Милтън Секюрити“. Певицата живееше сама в къща в Сьодертьорн. Хората на „Милтън“ инсталираха апаратура за наблюдение и алармена система, за известно време ѝ предоставиха и бодигард. Фанатизираният почитател се опита да се промъкне в къщата късно една нощ. Бодигардът бързо го обезвреди, след което въпросното лице бе осъдено за отправяне на заплахи и взлом и изпратено обратно в лудницата.
През двете седмици на акцията Никлас Ериксон на няколко пъти посети къщата в Сьодертьорн заедно с останалите сътрудници на „Милтън“. И стигна до заключението, че певицата е снобка и студена вещица, която го бе погледнала озадачено, когато пусна в ход чара си. А всъщност трябваше да се радва, че някой почитател все още си я спомняше.
Ериксон ненавиждаше начина, по който хората на „Милтън“ се перчеха пред нея, но, разбира се, не разкри на никого тези свои чувства.
Един следобед, точно преди почитателят да бъде заловен, певицата и двама служители на „Милтън“ стояха край малкия басейн в задния двор, докато той самият беше в къщата, за да снима вратите и прозорците, които евентуално трябваше да се подсилят. Обиколи стаите и накрая стигна до спалнята ѝ, където не устоя на внезапния импулс да отвори един шкаф. Вътре откри дузина фотоалбуми от върха на славата ѝ през седемдесетте и осемдесетте години на ХХ век, когато групата ѝ бе ходила по турнета из целия свят. Откри и кутия с лични снимки на певицата. Бяха сравнително невинни, но с малко фантазия можеха да бъдат наречени „еротични“. „Господи, каква тъпа овца е била!“ Открадна пет от най-дръзките фотографии, които явно бяха направени от някой любовник и запазени по лични причини.
Копира ги и върна оригиналите. Изчака няколко месеца, преди да ги продаде на един английски таблоид, за което получи 9000 лири. Снимките доведоха до сензационни заглавия.
Така и не разбра как бе узнала Лисбет Саландер, която го посети малко след публикуването на снимките. Знаеше, че именно той ги е продал. Заплаши да го разобличи пред Драган Армански, ако още веднъж направи нещо подобно. Впрочем вече щеше да го е сторила, стига да можеше да подкрепи твърденията си с доказателства, но явно не беше така. От този ден нататък обаче все имаше чувството, че го наблюдава отнякъде. Все му се струваше, че вижда гадните ѝ очи.
Чувстваше се притиснат и нещастен. Единственият начин да отвърне на удара бе да срине репутацията ѝ, като говори за нея гадости в стаята за почивка. Но и това не даде особен резултат. Не смееше да прави твърде злостни коментари, защото поради някаква непонятна причина тя бе протеже на Армански. Чудеше се с какво държи главния директор на „Милтън“ и дали пък не бе възможно старчокът да я чука тайно. Може и никой в „Милтън“ да не харесваше особено Лисбет Саландер, но за сметка на това всички питаеха голямо уважение към Армански, така че приемаха странното ѝ присъствие. Ериксон изпита изключително облекчение, когато тя започна да се появява все по-рядко и накрая напълно спря да работи за „Милтън“.
Сега му се отваряше възможност да ѝ отмъсти, и то най-накрая без риск за самия него. Можеше да отправи каквито и да било обвинения срещу него – никой нямаше да ѝ повярва. Дори Армански нямаше да повярва на един патологично болен убиец.
КРИМИНАЛЕН ИНСПЕКТОР БУБЛАНСКИ видя Ханс Фасте да излиза от асансьора заедно с Буман и Ериксон от „Милтън Секюрити“. На Фасте се бе паднала честта да доведе новите им сътрудници от бранша по сигурността. Бублански не беше особено очарован от мисълта да даде достъп на външни лица до разследване на убийство, но решението бе взето без негово знание, а и… Е, Буман все пак беше истински полицай с доста голям опит. Ериксон пък бе завършил полицейската академия и не можеше да е пълен идиот. Бублански посочи към заседателната зала.