Татко

Заварваме ги да се пекат на слънце в двора. Марти не е виждала татко от възкресяването му и аз се опитвам да я подготвя. Брадата й прави най-голямо впечатление; казвам й, че всъщност това е нищо в сравнение с останалото. Тя целува мама и отива при татко. Усмихнат, той я целува по устните.

— Мили Боже, Марти, станала си хубава жена, русо копие на майка си!

Обляга се назад доволна, но и смутена от думите на този доскоро тих и боязлив човек.

— Благодаря, дядо. Точно такава искам да бъда — като мама.

Баба й се повдига на лакти, за да може да предпази лицето си от слънцето.

— С много хубава рокля си, Марта, тези цветове толкова ти отиват.

Татко се вглежда и на лицето му се появява усмивката му на стар пират.

— Но какво криеш под тази рокля, Марта? Футболна топка?

Майка се кикоти нервно.

— Не му обръщай внимание, Марта. Напоследък е направо нетърпим.

Татко става, приближава се до дъщеря ми и я целува още веднъж. Поставя ръка на корема й.

— Бет, помисли си само какво има тук — още един член на семейството, някой, който ние дори още не познаваме, смесица от теб и мен, от Гари и неговите родители, от Джони и Врон, от родителите на Врон. Всички ние сме тук, още един представител на нашето семейство.

Отново я целува.

— Благодаря ти, малка внучке, това е най-добрият подарък в света.

Марти се разплаква; тя е крехък, чувствителен човек. Не е свикнала с такива открити, силни и чисти чувства. Истината е, че всички сме такива. В очите на мама има сълзи.

— Не се страхувай, Марта; предстои ти най-голямото изживяване, през което може да мине една жена. Сигурна съм, че ще бъдеш чудесна майка.

Тя се навежда към мама и двете се прегръщат и целуват нежно.

— Добре, време е за шампанското. Има ли бира в хладилника?

Всички се опитваме да сменим темата. Разказваме за новата къща във Венеция. Марти споменава, че иска да роди бебето си по метода на Лебое, говори за „Раждане без болка“. Майка е убедена, че всичко това са глупости и сигурно е опасно.

— Ще видиш, Марта. Когато започнат истинските родилни болки, ще ти се иска да се застреляш. Аз мога да ти разкажа за това.

Дъщеря ми не се впечатлява от думите й, навлиза в една от любимите области на маминото мъченичество. Никой никога не трябва да роди без страх, болка и насилие над личността. Според майка ми едва тогава наистина са жени.

Закарвам Марти у тях и вечеряме заедно. И двамата са развълнувани от новата къща. Оставам при тях; стоим до късно. Какво вълнуващо време за тях: нова къща, ново бебе; с наслада се топля в отблясъците на радостта им.