Татко
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Благовеста Дончева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Татко». Краткое содержание книги:
Толкова е налудничаво, но откривам, че ми се иска да опозная още повече неговия свят. Седим там два часа, вълните прииждат час по час, докато татко ми разказва. Иска да говори. Беше го крил дълбоко в себе си през всичките тези години; сега иска да го сподели с някого. Като знае, че няма да се смея, че го слушам с внимание, той се отпуска и му се иска да ми разкаже всичко.
Измислил е най-невероятната сложна история. Можеше да посочи имената на пътищата, на съседите си от двете страни по пътя. Населил е своя свят с най-добрите си приятели, хората, които е обичал. Животът там е нещо средно между най-доброто от живота на село и идеализиран градски квартал. В него е включена и двуседмична лятна отпуска на брега на морето. Там намират място най-добрите дни от живота му и нито един от лошите. Да го слушаш е все едно да гледаш филм по Лора Ингълз Уайлдър със сценарист Луис Карол и продуцент Уолт Дисни. Слънцето залязва и ме подсеща колко е късно. Не ми се иска да го прекъсвам, но знам, че майка вече сигурно се безпокои.
— Виж, татко, какво можем да направим? Мама е ужасно разтревожена. Какво всъщност й каза?
— Обърках се, Джон. А това никога по-рано не се е случвало; винаги съм разграничавал нещата. Но откакто се върнах от болницата, прекарах такива чудесни дни с много смях тук и сега ми е трудно да правя разлика между двете места. Мисля, че споменах нещо на майка ти за царевицата — питах се как ли расте, дали е в добро състояние. После видях, че тя не ме разбира, и смених темата. По-късно отново не бях достатъчно внимателен и й предложих да прескочим до Кейп Мей. Имах предвид само да се поразходим из града вечерта. Когато разбрах какво съм казал, започнах да говоря за преместване от Калифорния в Кейп Мей и това съвсем я разтревожи. Не можах да измисля какво друго да кажа, което да не звучи съвсем налудничаво.
Мили Боже, мога да си представя майка! Нищо чудно, че веднага ми позвъни. Първо, говори за царевица, фермерското момче изплува на повърхността; в следващия момент иска да се връща на изток. Част от цялостното личностно утвърждаване на майка е свързано с нейното „скъсване“ с онзи живот на изток. Всяко връщане назад ще означава да се признае за победена.
— Трябва да внимаваш, татко. По-добре е да обмислиш отново всичко това.
— Прав си, Джон. Ще трябва да помисля. Предполагам, че си прав и онзи живот там не е истински, но не мога да се откажа от него. Трябва просто да намеря начин или да събера двата свята, или отново да ги разгранича.
Във всеки случай, Джон, идеята да се преместим в Кейп Мей не е чак толкова лоша. Ще бъдем близо до плажа, както сме и тук. Двамата братя на Бес, Джордж и Уил, са в Уайлдууд, съвсем наблизо, а и нашата Гертруд живее в Ню Джърси, в Хадънфийлд; ще бъдем близо до семейството и приятелите си. Няма да отглеждам царевица или каквото и да било друго, твърде стар съм за това, но ще живея с чувството, че най-сетне съм станал цялостна личност.
Освобождавам спирачките и се отправям нагоре по „Роуз“. Допускам, че майка вече е извикала полицията. Не ми се доверява повече, отколкото на татко, и определено няма никакво доверие в нас двамата, когато сме заедно.
— Татко, би ли се съгласил, някой да ти помогне да се справиш с всичко това? Може да разпитам тук-там и да намеря човек, който се е специализирал в този вид неща.
Татко разбира много добре за какво говоря. Затваря очи, скръства ръце и замълчава. Навлизам в Палм.
— Прав си, Джон. Вероятно имам нужда от психиатър или нещо подобно. Той поне може да ми каже дали съм луд или не. Не смятам, че мога да се справя с това сам; ти просто не си представяш колко огромно е всичко това. Става въпрос за цял свят, Джони. Като че ли… като че ли умирам или трябва да убия част от себе си, а не искам. Да, Джон, намери някого; няма значение колко ще струва.
— Няма да струва много, татко. Разноските ти се покриват от „Медикеър“. Мисля, че всеки лекар ще се съгласи да ти помогне. Имат психиатри и в Перпечуъл. Ако искаш, мога да уредя среща с един от тях; тогава няма да похарчиш нито стотинка.
— Не. Намери ми добър психиатър, Джони. Намери такъв, който да познава старите хора и да разбира мечтите им. Сигурно част от всичко това има нещо общо със старостта.
Преминаваме през Колби и паркирам в алеята за коли пред къщи.
— Татко, ще кажа на мама само, че си сънувал сън, който ти е изглеждал толкова действителен, че си се объркал. Това е близо до истината и е нещо, което мога да й кажа.