Татко
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Благовеста Дончева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Татко». Краткое содержание книги:
Решавам, че всичко е наред, и мога да оставя родителите си сами. Искам да посетя Марти.
Тя живее близо до Областния музей на Лос Анджелис и ние го посещаваме. Прекрасно е отново да гледам картини; да се откъсна от ежедневните грижи. Установявам, че са ми отделили място в Залата на импресионистите.
Когато Гари се връща от работа, отиваме в корейски ресторант и обмисляме името на бебето. Спираме се на Уил, ако е момче, и на Никол, ако е момиче. Разказвам им накратко какво става с татко и мама. Споделят, че имат намерение да потърсят ново жилище. Апартаментът им не е подходящ за деца. Кварталът им е много тих, а съседите им — повече възрастни хора.
Предлагам им да се преместят във Венеция; ще бъде добре за бебето, ако е близо до плажа. И двамата се ентусиазират. Уморени са от тежките мъгли там, където живеят сега, а в близост до океана практически няма мъгла. Решаваме на следващия ден двамата с Марти да отидем там и да потърсим нещо подходящо. Телефонирам вкъщи; всичко е наред. Предупреждавам ги, че ще остана у Марти и Гари. Спя на канапето във всекидневната им, като се надявам, че наистина всичко ще е наред.
На сутринта се отбивам да видя как я карат мама и татко. Имам чувството, че посещавам друг дом. Баща ми се приближава към мен, прегръща ме със слабите си ръце и притиска брадата си към моята за целувка. Мама подава уста за целувка. Тя все още изглежда изплашена, но очите й блестят възбудено. Прошепва ми, че иска да говори с мен. Татко отива в оранжерията; с мама влизаме в нейната спалня. Тя сяда на леглото.
— Джаки, трябва да направиш нещо. Някой специалист, като например доктор Етридж, трябва да говори с него. Той е луд. Уверявам те, че е луд. По-зле е от тебе. Знаеш ли какво правеше тази сутрин, когато се събудих?
Изчаква ме дали ще позная.
— Сега става всяка сутрин в седем, тананика и пее налудничавите си песни. По-рано това беше най-хубавото време на деня за мен, но сега си оставам в леглото. Измъква дрехите си, отива в банята и взема душ. Можеш ли да си представиш, седемдесет и три годишен човек да взема душ всяка сутрин в седем? Ще се подхлъзне някой ден и ще се убие.
Изразът на лицето й непрекъснато се мени — оплакване, любопитство, желание, случайно изтървана усмивка. Гледам я и чакам.
— Тази сутрин, Джаки, известно време след като е спрял душа, не чувам нищо и надниквам да видя какво става. Човек никога не знае, вярвай ми! Не познавам нито един човек да се е променил толкова много, толкова бързо. Първо оглеждам къщата, а после хвърлям поглед през прозореца да видя дали не е в оранжерията. Откривам го в двора, обикаля в кръг. Облякъл си е онзи налудничав костюм за тичане за здраве и си е обул онези сини гуменки с ивиците. Мисля си, че най-сетне индианската му кръв се прояви, очаквам да се впусне в танца на войната с ръка на устата си и да нададе боен вик: „Охоо уааа уахааа!“
Тя не успява да сдържи усмивката си. Поставя ръката си върху моята.
— Честна дума, Джаки; изплашена съм до смърт. Може би в един момент ще ме скалпира! Чудех се дали да те извикам по телефона. Вместо това отворих вратата и го попитах много мило: „Какво правиш там, Джак?“ Усмихва се, пот тече по лицето му, диша тежко. „Джейк, Бет, Джейк.“ Размахва ръце над главата си. „Само тичам за здраве, възстановявам си формата; правя го тук, за да не безпокоя съседите. Утре ще го направя на затревената площ, този твърд цимент не е добър за коленете.“ Джаки, трябва да признаеш, че това е повече от смешно. Освен това той изобщо не спира, докато говори, продължава да обикаля в кръг. Едва си повдига краката, но е убеден, че тича за здраве. И то, след като си е взел душ. Ти знаеш, Джаки, нормален човек не тича, след като е взел душ.
Не се усмихвам. Обещавам да говоря с доктор Чад.
— Още нещо, Джаки.
Тя се оглежда за агенти на ЦРУ и КГБ.