Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Татко - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Татко

Электронная книга - «Татко». Краткое содержание книги:

С присъщото си майсторство, оригиналност и изящен стил Уилям Уортън разказва историята на човек на средна възраст, принуден от обстоятелствата да преоткрива себе си.
1 ... 126 127 128 129 130 131 132 133 134 ... 194
Перейти на страницу:

— Той непрекъснато се вмъква в леглото ми нощем. Не ме оставя на мира през цялата нощ! Винаги е бил свръхсексуален, но това вече е истинска лудост! Настоява да се любим, дори вчера следобед искаше да го правим на двора. Все пак аз съм човек с два инфаркта!

Кикоти се звънливо.

— Никой няма да повярва, че е седемдесет и три годишен мъж, който едва не умря преди няколко седмици. Джаки, може би хормоните му са се объркали. Трябва да говориш с някого. Това ще ме убие.

Чуваме татко да си пее, докато пресича двора.

О, няма да вали повече, не, не повече. Няма да вали повече, не повече! Как, по дяволите, ще си измия аз врата без нито капка, нито капка дъждовна вода?

Това е една от любимите му песни. Друга от песните му, която ужасява бедната ми майка, е:

Затвори вратата, те ще дойдат през прозорците. Затвори прозорците, те ще дойдат през вратата.

Тази безсмислица се повтаря с различни гласове, интонации, акценти. Татко влиза през страничната врата в коридора и отива в банята, за да си вземе още един душ.

Двамата с майка мълчаливо седим във всекидневната. Когато идва при нас, той е изключително елегантен в костюма си на „пенсиониран художник“.

— Виж какво, Джак, защо да не ми дадеш урок по шофиране? Сигурен съм, че много бързо ще му хвана цаката.

Майка ме поглежда.

— Не го прави, Джаки! Нямам му доверие. Караше прекалено бързо и преди да си върне разрешителното, не искам и да мисля какъв шофьор ще е сега!

Татко отива при майка.

— Не тревожи малката си главичка, Бет; когато старият Джейк Тремънт седне зад кормилото, ти ще бъдеш в пълна безопасност, сякаш си в леглото. Ще караме бавно, за да се любуваме на пейзажа. Джон ще ни покаже път към плажа без нито един светофар до края. Като че ли пътуваме в глухата провинция. После изскачаш право на плажа, където има много място за паркиране.

Целува я по врата, после по устните.

Радвам се, че не спомена за разходките с мотоциклета.

— Татко е прав, мамо. Трябва често да отивате до плажа. Когато двамата с татко се почувствате по-добре и аз си отида, можете да викате такси.

Татко сяда на пода пред телевизора. После ляга по корем.

— Джак, какво търсиш, за Бога?

— Джейк, Бет. Искам само да видя дали мога да направя няколко лицеви опори.

Опитва се да се повдигне нагоре с крехките си ръце, но не може да се помръдне. Прегъва се в кръста и вдига само раменете и главата от пода, докато ръцете му се опънат. Отново се отпуска.

— Ще ги наричам „лицеви опори за възрастен човек“.

Прави ги няколко пъти. Майка отива в банята.

— Джони!

Едва говори между отделните вдигания от пода:

— Не искам да излизам с такси; вероятно няма да стигнем по-далеч от Санта Моника. А този град е парк за стари хора. Излизат да се поразходят и живеят в очакване на следващото ядене. На всеки ъгъл има банка или лекарски кабинет. Искам да шофирам до Венеция — там, където ходихме с теб — или да вървим надолу по Уошингтън Пиър. Честно казано, предпочитам твоя мотоциклет, но съм твърде стар, ще се изплаша. Иска ми се и да ловя риба от кея. На времето обичах риболова. Не знам кога престанах да се занимавам с нещата, които обичам.

Надига се мъчително от пода и се отпуска на люлеещия се стол.

— С майка ти трябва да изпитаме някои удоволствия, докато още можем. Ако се възстановим достатъчно, ще отидем до Филаделфия; ще посетим старите места, семействата на приятелите си. Добре се чувствахме там, във Фили.

Когато майка се връща от банята, въпреки грима й личи, че е плакала. Успявам да ги уговоря за разходка с колата.

* * *

Минаваме бавно през Шевиот Хилс, където има хубави големи къщи и красиви градини. Мама обича да ги гледа. Тези къщи символизират нейната представа за добър живот и й е приятно да знае, че живее наблизо. Освен това за нея е удоволствие да си прави шеги с архитектурните им приумици. Непрекъснато повтаря колко е доволна, че има малка къща в тих квартал, която може да поддържа сама. Става ми тъжно, като усещам как се люшка между самодоволство и завист. Но съм сигурен, че разходката край тези богаташки къщи й е приятна.

Татко седи до мен, имитира действията ми. Натиска спирачка и върти въображаем волан. Майка се кикоти, сумти и му казва да престане. Но той с удоволствие се прави на клоун заради нея. Колата е с автоматични скорости и шофирането й не е кой знае каква философия. Вероятно ще може да се справи. А и защо, по дяволите, трябва да минава през изпит за правоспособност? Какво ще му направят, ако го хванат? Ще го затворят?

1 ... 126 127 128 129 130 131 132 133 134 ... 194
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)