Да яхнеш Змията

— Няма да получа медал, така ли?

— Боя се, че не. Между другото, официалната версия за раната ви е, че сте били на яхтата на чичо ви, почиствали сте пушката и без да искате сте се простреляли в гърдите.

— Всички ще повярват. Нищо не мога да правя като хората.

Лу Фишър стисна ръката му.

— Ако мога да ви помогна с нещо, господин Касиди, не се колебайте да ми се обадите.

— Сигурно няма да проявите интерес, ако ви помоля да изясните нещата на майка ми.

— Гледаме да стоим настрана от семейните въпроси — отвърна той, излезе и изчезна от живота му.

Уилър се чудеше какво се бе случило с нелегалните имигранти, с разследването на убийствата на брат му и Анджела и дали са заловили убиеца на Рей Фонг. Предполагаше, че участието на брат му в незаконното прехвърляне на китайци в Съединените щати и подкупите в коридорите на властта вероятно няма да бъдат включени в официалните доклади. Залогът беше твърде голям и той всъщност се радваше на това.

Таниша спеше в болницата, откакто махнаха охраната пред вратата му. Прекарваше дните, седнала на неудобен стол, и играеше карти с него или само държеше ръката му, докато той заспеше.

— Майка ти още ли не е идвала да те види? — попита тя една вечер.

— Не, но ми е изпратила писмо.

Уилър й даде плик, който съдържаше нотариално заверено съобщение, че е изключен от списъка с наследниците на баща си.

— По дяволите. Няма майтап, а? — рече Таниша.

— Животът в Бевърли Хилс е труден — отговори й той.

Рамон Делгадо намери време и един следобед дойде да го види в болницата, като доведе и семейството си. Барманът застана почтително до леглото му. Децата и съпругата му бяха облечени в официалните си дрехи и му се усмихваха стеснително.

— Вече сте добре, господин Касиди — каза Рамон и красивото му лице засия в усмивка. — Скоро очаквам да ви видя в клуба.

Госпожа Делгадо бе сготвила пиле и чили. Рамон бе внесъл тайно бутилка „Ват 69“ — любимото уиски на Уилър. След като семейството си тръгна, той даде шишето на нощната сестра.

Изминаха няколко седмици. Лекарите махнаха дренажите и катетрите и Уилър най-сетне беше изписан. Изведоха го с количка от болницата. Олюлявайки се, той направи двете крачки до жълтата мазда на Таниша и с въздишка се отпусна на предната седалка.

Рик Верба бе успял да убеди детективите от Отдела за вътрешно разследване да прекратят проучването на Таниша. Този безпрецедентен в кариерата му подвиг бе извършен с помощта на шефа на полицията в Лос Анджелис Карл Ледикър. И той, също като Уилър, бе инструктиран от Лу Фишър. Ледикър не можеше да каже на момчетата от Отдела за вътрешно разследване какво е направила Таниша, но вместо това изчисти досието й, без да дава обяснения.

После, две седмици по-късно, Уилър и Таниша седяха в апартамента му, сгушени на дивана пред прозореца, който гледаше към клуба в Бел Бър. От перестите облаци ръмеше дъжд и над зелената морава се бе извила великолепна пъстроцветна дъга. Този дъжд беше най-красивият, който бе виждал. Сякаш капките съдържаха послание, че животът все още има стойност и щастието е някъде от другата страна на дъгата. Той си бе възстановил половината от килограмите, които бе свалил, и започваше да мисли, че отново ще бъде какъвто е бил преди. Но се притесняваше как ще плати наема за мансардата и реши да си намери работа. Двамата с Таниша бяха разгърнали неделния вестник и четяха обявите.