Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
— Няма да се бавя — повтори той, обърна се и тръгна.
Фу Хай се намираше дълбоко под земята заедно със сто и осемдесет човека, но никога не се бе чувствал по-самотен. Той се опита да си представи живота в Америка, широките улици и хубавите коли, които бе виждал на единствения телевизор във фабриката за коприна. Комунистите бяха забранили американските програми след случилото се на площад „Тянанмън“. Замисли се за светещите от чистота, красиво обзаведени кухни в един от онези филми. Спомни си русокосите жени със съвършени прически и бели зъби, които сякаш никога не работеха. После се замисли за нещастната си сестра Сяо Жи, която се мъчеше да направи дом от един коптор без прозорци и мръсен под. Останала почти без зъби и с мръсна коса, тя се блъскаше от сутрин до здрач, докато съпругът й изстъргваше изпражненията от тоалетните. Фу Хай бе твърдо решен да промени света й и да я спаси от ранна смърт. Най-сетне щеше да й донесе щастие.
Той беше съвсем близо до заветната цел. От новия живот го деляха само няколко часа.
— Не мога да го накарам да млъкне — прошепна една жена в ухото му, като го стресна и го изтръгна от мислите му. В ръцете си държеше плачещо бебе. — Ревът му подлудява другите.
Детето беше слабо и мръсно. На мексиканския кораб нямаше вода, с която да го изкъпят. Фу Хай погледна бебето.
— Гладно е — добави жената. — Ако имаше храна…
Фу Хай реши да му даде част от провизиите в раницата. Свали я от раменете си, отвори я и извади тежка метална кутия с размери четирийсет и пет на шейсет и дълбочина седемдесет и пет сантиметра. Отстрани имаше надпис на руски и той помисли, че е взета от руския военен резерв. Кутията беше заключена и имаше катинар, прикрепен към два кожени ремъка. Фу Хай се опита да ги скъса, но те бяха закачени за яки метални куки.
— Ли Фенг има нож — каза жената и отиде да го вземе.
След няколко минути се върна и му даде грубо направен нож с късо острие и ръчно издялана дървена дръжка. Той го пъхна под кожените ремъци и ги сряза, после отвори широко кутията.
Вътре имаше някакво устройство. От друга, по-малка кутия се подаваха два цилиндъра и няколко жички. Капакът й беше запоен. Към разноцветните жички беше прикрепен часовников механизъм. Той долепи ухо до него, заслуша се и чу тиктакане.
— Какво е това? — попита жената.
Фу Хай не отговори. Беше озадачен, но мислеше, че кутията много прилича на бомба.
Ал Катсукура се обади на бреговата охрана, използвайки радиопредавателя на борда на „Поток от пари“. Каза им номера на полицейската си значка и помоли да го свържат с Рик Верба. След няколко минути вече говореше с капитана.
Разказа му набързо какво се бе случило и че Таниша и Уилър са в канала под летището и търсят изчезналите нелегални имигранти.
— Шегуваш се — отговори Верба.
— Капитане, тук става нещо. Намерихме раница като онези, които носеха бандитите от „Бамбуковия дракон“, когато се качиха на „Хорнблоуър“. Беше произведена в Китай.
— Половината боклуци, които се продават в Лос Анджелис, са произведени в Китай — изръмжа той, но вече обмисляше въпроса. Подобно на всички ченгета, и той не вярваше в случайните съвпадения. В полицейската практика това обикновено бяха грешки на престъпника, от които ченгетата можеха да възползват.
— Те смятат, че бомбата е под летището?
— Не го казаха с много думи, но според мен мислят така.
— Онези копелета ще взривят двеста от техните невинни хора заедно с летището? Защо? — зачуди се Верба.
— Има една стара поговорка, която Рей Фонг все ми повтаряше. „Когато зайците умрат, с хрътките, които ги гонят, е свършено.“ Нелегалните имигранти са зайците, капитане. Ние сме хрътките. Загинат ли онези китайци, ние няма да разполагаме с нищо. Никой няма да свидетелства срещу Уили и…
— Ясно, разбрах — нетърпеливо го прекъсна той. — Къде си?
— Намирам се на риболовна яхта, закотвена на четиристотин метра от края на северната писта. Те са много повече от нас. Търси риболовна яхта, капитане. Бяла. Дълга шестнайсет метра. Отводният канал е срещу нея, на около двеста метра на юг. Изпрати подкрепления. Ще следя тази честота, докато наблюдавам канала, но след като вляза в тунела, ще изляза от обхвата.
— Не влизай в тунела — заповяда Рик Верба. — Не искам трима души да изчезнат под летището. Стой на плажа и чакай подкрепленията.
Рик Верба слезе в мазето на общината и двама мъже от Националната гвардия с пушки „Браунинг“ препречиха пътя му. Той им показа значката си и те я погледнаха недоволно.