Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
— Така ли е, генерале? — попита Фишър. — Наистина ли са нужни четирийсет и осем часа?
Всички се обърнаха към Робърт Кларк, но генералът се бе измъкнал от залата преди три минути.
Вратата на микробуса на екипа по издирване и обезвреждане на ядрени оръжия се отвори и Уили излезе на слънчевата светлина. Той тръгна с подновено достойнство към частния си самолет, крачейки така, сякаш се разхождаше в неделя следобед в парка. Двамата му пилоти бяха германци, бивши летци на изтребители. Той винаги бе използвал германци за свои пилоти заради педантичността и самообладанието им. Качи се на борда на своя „Фолкън“ и те затвориха вратата. След няколко минути трите реактивни двигателя забръмчаха и самолетът започна да рулира по пистата, отдалечавайки се от сградата на летището. Пресякоха служебен път Е и завиха надясно по писта В. После пилотите увеличиха тягата и минаха покрай сервизните помещения, където се бяха събрали командосите от екипа по издирване и обезвреждане на ядрени оръжия, покрай четирите С-141 без опознавателни знаци и покрай панорамния ресторант, кацнал като гигантски бетонен паяк в средата на централния паркинг.
Уили стоеше на прага на пилотската кабина.
— Много ще ви бъда благодарен, ако излетим колкото е възможно по-бързо — каза той.
Не желаеше да изглежда уплашен или притеснен, но не искаше да остане в Лос Анджелис нито секунда повече от необходимото.
Главният пилот се казваше Гюнтер Хаген. Той кимна на помощника си. Самолетът тръгна по-бързо и мина покрай изходите на „Юнайтед Еърлайнс“, „Ер Франс“, „Сингапур Еър“ и индонезийските авиолинии. Летището беше пусто. Нямаше самолети. Освен самолета на Уили по пистата се движеше само още едно друго превозно средство.
Уо Лап погледна надолу и видя, че до тях, точно под крилото, се движи военен джип с четирима войници.
— Колкото е възможно по-бързо — повтори той.
Самолетът се приближаваше към края на пистата.
Гюнтер натисна копчето на микрофона.
— Тук е осем-шест-осем Чарли Папа. Искаме разрешение за излитане.
— Мисля, че при дадените обстоятелства това не е необходимо — каза Уили. — Излитайте веднага.
— Добре — съгласи се Гюнтер и подкара по писта 249-Л, сетне погледна помощника си, който кимна и бавно бутна напред трите лоста за увеличаване на тягата.
Лъскавият „Фолкън“ бързо се отдалечи от преследващия го военен джип, разпръсквайки прах и дребни камъчета в лицата на войниците. Самолетът се издигна над пистата, после стремително се извиси в небето. Трите му мощни двигателя оставиха дири от изгорели газове и ехтящ звук.
Уилър и Таниша чуха, че от пистата излетя самолет — първият, който чуваха от около половин час. Те спряха и се заслушаха, докато тунелът се тресеше. Шумът заглъхна веднага щом самолетът се откъсна от земята. Отново настъпи тишина. Двамата бавно продължиха да вървят в тъмния канал.
Изведнъж чуха приглушено пеене. След няколко метра Уилър видя слаба светлина от свещ, после кракът му се блесна в нещо.
— Чакай — каза той на Таниша и бръкна във водата.
В мръсния канал плаваше нещо космато и лепкаво. Той го бутна, но то не помръдна. Бръкна с две ръце в мастиленочерната вода. И едва тогава разбра какво е намерил.
В ръцете си държеше главата на Сухоземния дракон.
— Мамка му — прошепна. — Мисля, че в края на краищата съм го улучил.
Таниша се наведе и му помогна да вдигнат мъртвия гангстер. Уилър издърпа трупа до стената на тунела и го остави там. После хвана ръката на Таниша и продължиха да вървят.
Каналът завиваше надясно. Пред тях мъждукаше светлина от свещ. Двамата спряха и се заслушаха в песента. Гласовете се чуваха ясно. Мелодията беше обикновена и приятна. Уилър вдигна два пръста към очите си, сетне посочи тунела, показвайки, че ще отиде да види какво има там. Таниша кимна и той тръгна към слабата светлина, опитвайки се да не вдига шум. Доближи се до стената и започна да се промъква покрай нея. В ръката си стискаше дръжката на револвера „Смит и Уесън“. Ако имигрантите бяха около свещите, позицията в отсрещната страна на стената щеше да му даде възможност да ги види ясно, без те да го забележат.
Уилър насочи револвера напред и се приближи. И тогава ги видя. На по-широкото пространство на разклона, където се срещаха четири тръби, седяха стотици хора. Бяха се сгушили един до друг. Бебетата вече не плачеха. Китайците бяха мършави и недохранени. Мръсните им коси висяха над лицата.