Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
— Трябва да говоря с Картър Дехавиланд — каза Верба.
Двамата стражи поклатиха глави. После вратата в дъното на коридора се отвори и генерал Кларк тръгна към банята.
— Хей, генерале! — извика Верба. — Знам къде е бомбата.
Това беше малко преувеличено, но Кларк се закова на място.
След две минути Рик Верба стоеше в залата за извънредни ситуации и разказваше.
Когато свърши, генерал Кларк го погледна възмутено.
— Вие не знаете дали там има бомба. Само предполагате, че в онзи канал има нелегални имигранти, които се крият от властите.
— Е, може и да е така — призна той, — но по една случайност тези нелегални имигранти са изведени от Хонконг от триадата „Чин Ло“. По една случайност Уили е водачът на тази триада. По една случайност бомбената заплаха се случва в деня, в който групата имигранти пристига тук и се скрива под летището, където на шест метра над главите им вашият екип по издирване и обезвреждане на ядрени оръжия търси ядрена бомба. Обичам приятните съвпадения от време на време, но тази случайност е върхът.
— Мисля, че сме попаднали на нещо — каза Дехавиланд. — Може би трябва да търсим бомбата там долу.
— Чакайте малко — обади се Парди. — Нима предлагате да изтегля екипа за обезвреждане на ядрени оръжия и да ги пусна да претърсват лабиринта от канали отдолу? Имаме само един час, преди да качим Уили на самолета или да го уведомим, че блъфът му не е успял. И в двата случая бомбата сигурно ще бъде взривена.
— Ще се престорим, че играем по свирката му — предложи капитанът. — Ще го качим на микробуса под строга охрана и ще го изведем от летището. Така ще имаме възможност за избор и ще спечелим време.
Рик Верба беше длъжностното лице с най-нисък ранг от присъстващите, но беше трудно да възразят срещу здравия разум, затова постъпиха, както той каза.
Уилър и Таниша вървяха бавно в мастиленочерния мрак. Държаха се за ръце, защото тунелът представляваше извита тръба, пълна с хлъзгави водорасли и мъх. От време на време единият се спъваше и трябваше да разчита на другия, за да запази равновесие.
Изведнъж Уилър чу шляпане във водата пред тях и стисна ръката на Таниша, за да я накара да спре.
В тунела имаше някого. В мрака се чуваха стъпки и плискане на вода. Той не можеше да рискува да запали фенерчето. Трябваше да предположи, че срещу тях върви човек, при това въоръжен. Напъха фенерчето в задния си джоб, за да освободи дясната си ръка, после бръкна в колана си да провери револвера. Пушката за акули бе на рамото му. Уилър безшумно я свали и насочи дулото напред, прицелвайки се по посока на звука. Беше тъмно като в рог, но наред със стъпките се чуваше и дишане. Човекът беше само на няколко метра от тях.
Таниша изохка, когато някой се блъсна в нея. Уилър усети раздвижване от лявата си страна. Спътницата му извика и падна. Последва кратка схватка. Уилър не виждаше нищо, но вървеше по посока на шума. Младата жена изпищя, но писъкът й бе прекъснат от клокочене, когато водата напълни устата й.
Уилър безпомощно протегна ръце. Чуваше, че Таниша се дави и се задушава, но не можеше да я намери в непрогледния мрак. Сети се за фенерчето, извади го и го запали.
Те бяха на три метра от него. Млад китаец седеше върху нея и натискаше главата й във водата. Уилър се опита да зареди пушката, но в бързината я изтърва. Сухоземния дракон го погледна. Очите му изглеждаха демонични на слабата светлина на фенерчето. Пусна Таниша, извади автоматичен 7.65-милиметров пистолет и стреля по Уилър.
Звукът беше оглушителен. Куршумът изсвири покрай ухото му. Уилър отскочи назад и фенерчето се изплъзна от ръцете му. Потъна във водата, но не угасна и освети стените на тунела със слабия си лъч.
Извади револвера и го насочи към неясния силует на младия китаец. Паникьосан и дезориентиран от тъмнината и водата, Сухоземния дракон отново стреля напосоки и ушите на Уилър отекнаха от експлозията. Куршумът одраска стената до главата му. Той се прицели, като се молеше на Бога Таниша да не стане и да не се изпречи пред дулото на револвера му, и натисна спусъка. Изстрелът отекна точно когато фенерчето угасна и отново се озоваха в непрогледен мрак. После Уилър чу стъпки. Някой го блъсна по рамото, мина покрай него и продължи към изхода на канала. Уилър падна на колене, обърна се към бягащия китаец и стреля два пъти. Куршумите рикошираха в бетона и изсвистяха някъде в тъмата. Той не чу стенание, нито падане на тяло във водата и бавно тръгна към Таниша.