Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Колата все още я следваше плътно, светлината от фаровете й хвърляше жълти петна върху мокрия асфалт. Платнените й гуменки пропускаха и тя се уви още по-плътно в лилавия тренчкот, който бе открила в един магазин за дрехи втора ръка. Охранителни решетки препречваха витрината на един индийски магазин, корейският магазин за домашни потреби, дори китайският ресторант - всички те бяха затворени за през нощта.
Мег още повече ускори крачка, ала ритмичното бръмчене на двигателя не отслабна. Не си въобразяваше. Колата определено я следваше, а до апартамента оставаше още цяла пресечка.
Полицейска кола прелетя по съседната пряка, надула сирени, а червената й лампа примигваше в дъжда. Дишането на Мег се ускори, когато лимузината се приближи до нея, затъмнените й стъкла бяха безмълвна заплаха в нощта. Тя затича, но колата не изоставаше. С крайчеца на окото си видя едно от задните стъкла да се смъква.
- Да те откарам ли?
През прозореца я гледаше последното лице, което бе очаквала да види. Препъна се в неравния паваж, толкова замаяна, че едва не падна. След всички усилия да прикрие следите си, ето че той бе тук, лицето му беше обградено като в рамка от прозореца и забулено от сенки.
В продължение на седмици се бе трудила до късно през нощта, съсредоточена единствено върху работата си, забранявайки си да мисли, отказвайки да си легне, докато не грохнеше съвсем. Беше изтощена и празна, неспособна да разговаря с когото и да било, най-малко пък с него.
- Не, благодаря - успя да отговори. - Почти стигнах.
- Май си се поизмокрила.
Лъч светлина от близката улична лампа докосна изваяната й скула.
Не можеше да й го причини. Тя нямаше да му позволи. Не и след всичко случило се. Продължи напред и лимузината подкара до нея.
- Наистина не бива да си навън сама.
Познаваше го достатъчно добре, за да знае какво точно се крие зад внезапната му поява. Гузна съвест. Мразеше да причинява болка на другите и трябваше да се увери, че не я е наранил за цял живот.
- Не се тревожи за това - каза Мег.
- Защо не се качиш?
- Не е нужно. Почти стигнах. - Заповяда си да не казва нищо повече, но любопитството й надделя. - Как ме откри?
- Повярвай ми, не беше лесно.
Тя продължаваше да гледа право напред, без да забавя крачка.
- Някой от братята ми. Бил е някой от тях.
Трябваше да се досети, че ще поддадат. Миналата седмица Дилън бе дошъл от Бостън, за да й каже, че обажданията на Тед ги побъркват и че тя трябва да говори с него. Клей буквално я заливаше със съобщения. „Звучи отчаян - казваше в последното. - Кой знае какво ще направи?"
„В най-лошия случай - отвърнала бе тя - няма да уцели дупката от един метър."
Тед изчака едно такси да мине, преди да отговори:
- Братята ти изобщо не ми помогнаха. Клей дори ми каза, че си напуснала страната. Забравих, че е актьор.
- Казах ти, че е добър.
- Отне ми малко време, но най-сетне си дадох сметка, че няма да приемеш пари от родителите си. А не те виждах как ще напуснеш страната с онова, което изтегли от сметката си.
- Откъде знаеш какво съм изтеглила от сметката ми?
Дори и на мътната светлина видя как едната му вежда подскочи.
- Знаех, че беше поръчала част от бижутерските си материали по интернет. Направих списък с възможните сайтове и накарах Кейла да им се обади.
Мег заобиколи една счупена бутилка от уиски.
- Сигурна съм, че на драго сърце ти е помогнала.
- Обяснила им, че притежава бутик във Финикс и се опитва да намери дизайнера на няколко бижута, които видяла в Тексас. Описала някои от твоите украшения и казала, че иска да ги продава в магазина си. И вчера се сдоби с адреса ти.
- И ето те тук. Напразно си бил път.
Той прояви нахалството да прозвучи сърдито.
- Какво ще кажеш да проведем този разговор в лимузината?
-Не.
Нека сам се оправя с вината си. Вина не означаваше любов - чувство, с което тя окончателно бе приключила.
- Наистина искам да се качиш в колата - процеди той.
- Наистина искам да се продъниш в ада.
- Току-що се връщам от там и повярвай ми, не е толкова интересно, колкото говорят.
- Неприятно ми е да го чуя.
- По дяволите.
Вратата се отвори рязко, той скочи в движение и преди Мег да успее да реагира, я издърпа в автомобила.