Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Мина ден, после втори. Пред кабинета му започна да се образува планина от домашно приготвени печива. Викайки през вратата, Тори се опита да го принуди да отиде в „Роустабаут".
Незнайно защо, лейди Ема остави събраните съчинения на Дейвид Маккълоу в пикала му. Тед не обръщаше внимание на нищо от това и след три дай вече имаше план. Излезе от уединението си и се захвана да звъни по телефона.
Минаха още три дни. Той си намери добър адвокат и направи още обаждания по телефона. За съжаление, никое от тях не решаваше по-важния проблем - откриването на Мег. Отчаянието не преставаше да го гложди. Къде се бе дянала, по дяволите?
Тъй като родителите й все така не отговаряха на обажданията му, той накара и лейди Ема, и Тори да опитат вместо него. Ала семейство Коранда отказваха да отстъпят. Представяше си я болна от дизентерия в джунглите на Камбоджа или умираща от студ по пътя към връх К2. Нервите му бяха опънати до краен предел. Не можеше да спи. Едва се хранеше. На първата среща, която свика, изгуби нишката на мислите си.
Една вечер Кени се появи у тях, носейки пица.
- Сериозно започвам да се безпокоя за теб. Време е да се стегнеш.
- Кой ми го казва! Ти направо откачи, когато лейди Ема си тръгна.
Кени се престори, че страда от амнезия.
Същата нощ Тед за кой ли път се въртеше в леглото, без да може да заспи. Каква ирония само, че Мег го наричаше господин Самото хладнокръвие. Докато се взираше в тавана, я виждаше изкормена от някой бик или ухапана от кралска кобра, ала когато започна да си представя как я изнасилват група бунтовници в някоя страна от Третия свят, повече не бе в състояние да издържа. Скочи от леглото, качи се в пикала и подкара към депото.
Нощта бе хладна и ясна. Застанал между лъчите на фаровете, той се взираше в пустата замърсена земя. Кени беше прав. Трябваше да се стегне. Но как да го направи? Беше точно толкова далеч от това, да я открие, колкото и в самото начало и животът му бе съсипан.
Може би беше безутешността на мястото, тишината или пък мрачната празна земя, пълна с пропилени възможности. Каквато и да бе причината, Тед усети, че изправя рамене. И най-сетне видя онова, което беше пропуснал - очевидния факт, който му бе убягнал във всичките му опити да я открие.
Мег се нуждаеше от пари, за да напусне страната. От самото
начало беше приел, че родителите й са й ги дали, за да изкупят вината си за всичко, което бе преживяла. Така му казваше логиката. Ала не той решаваше и досега нито веднъж не се бе опитал да погледне на нещата не през своите, а през нейните очи.
Представи си лицето й във всичките му настроения. Засмяна и разгневена, мила и дръзка. Познаваше я така, както познаваше самия себе си, и когато отвори ума си за нея, бе заслепен от нещо, което трябваше да забележи от самото начало.
Мег нямаше да приеме и цент от родителите си. Нито за подслон. Нито за пътуване. Нито за каквото и да било. Клей Коранда го беше излъгал.
24.
Мег чу колата, която караше бавно редом с нея. Въпреки че бе едва десет часът вечерта, студеният октомврийски дъжд бе изпразнил улиците на Долен Ийст Сайд в Манхатън. Тя ускори крачка покрай влажните черни торби за боклук по тротоара. От противопожарните стълби над главата й се процеждаха дъждовни капки, в наводнените канавки се носеха боклуци. Някои от евтините тухлени постройки на улицата на Клей бяха постегната: от собствениците, но повечето не бяха и кварталът бе, меко казано, съмнителен. Въпреки това тя изобщо не се бе поколебала да проясни мислите си с разходка до любимия си деликатесен магазин за един хамбургер. Само че не бе очаквала на връщане дъждът да накара всички да се приберат.
Сградата без асансьор, в която на петия етаж се намираше сбутаният апартамент на Клей, бе на цели две пресечки от тук. Тя бе наела неприветливото жилище от брат си, докато той бе в Лос Анджелис, след като бе получил апетитна роля в независим филм. Мястото бе малко и потискащо, с два миниатюрни прозореца, които не пропускаха почти никаква светлина, но беше евтино и след като се отърва от мръсния стар диван на брат си, както и следите от многобройните му приятелки, Мег разполагаше с достатъчно място, за да изработва бижутата си.
Колата продължаваше да я следва. Погледна през рамо и видя черна лимузина - едва ли можеше да се нарече повод за тревога, ала изминалата седмица бе дълга. Шест дълги седмици.
Беше замаяна от умора, а пръстите й - разранени от работата върху колекцията й, която единствено волята я караше да продължи. Ала тежкият труд започваше да й се отплаща.
Не се заблуждаваше, че е щастлива, ала знаеше, че е взела възможно най-добрите решения за бъдещето си. Съни Скипджак се бе оказала абсолютно права, препоръчвайки й да си намери по-висок клас клиенти. Мениджърите на бутици, на които бе показала работата си, бяха харесали контраста между съвременен дизайн и старинни реликви и поръчките бяха завалели по-бързо, отколкото Мег бе вярвала, че е възможно. Ако мечтата на живота й бе да стане дизайнер на бижута, би била на върха на щастието, но не това бе нейната цел. Не и сега. Мег най-сетне бе разбрала какво иска да прави.