Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
- По-късно.
- Тед, говоря сериозно. Нямаме какво повече да си кажем.
- Ти може и да нямаш, но аз имам. - Решимостта й да се махне го плашеше. От личен опит знаеше колко упорита може да бъде и го болеше, че тази непоколебимост може да бъде насочена срещу него. - Мислех си, че бихме могли... да се поразходим с лодка.
- Лодка? Няма да стане.
- Знаех си, че идеята е глупава, ала комитетът за възстановяване на библиотеката настоя, че това е правилният подход към теб. Забрави, че го споменах.
Мег вдигна рязко глава.
- Говорил си с тях?
Това мимолетно избухване му вдъхна надежда.
- Може и да съм го споменал мимоходом. Трябваше ми женска гледна точка и те ме убедиха, че нито една жена не може да устои на някой грандиозен романтичен жест. Дори ти.
О, да, от очите й хвърчаха искри.
- Не мога да повярвам, че си обсъждал личните ни отношения с онези жени.
Личните ни отношения. Не само неговите. Той настъпи още малко:
- Тори ти е страшно сърдита.
- Не ме е грижа.
- Лейди Ема също, но го показва по по-възпитан начин. Нарани чувствата на всички, когато си смени телефонния номер. Наистина не биваше да го правиш.
- Поднеси им моите извинения - подхвърли тя подигравателно.
- Идеята за лодката беше на Бърди. Тя се е превърнала в нещо като твоя застъпница заради Хейли. Между другото, права беше да не викаме полиция. Хейли много съзря напоследък, а аз не съм от онези, които не могат да си признаят, че са допуснали грешка.
Надеждата му укрепна още повече, когато я видя да стиска юмруци до мокрото си палто.
- Още с колко хора си говорил за нещо, което засяга само нас?
- Неколцина. - Опитваше се да печели време, докато трескаво планираше следващия си ход. - Кени беше напълно безполезен. Скийт още ми е сърдит. Кой да предположи, че толкова ще те хареса? А Бъди Рей Бейкър каза да ти купя „Харли Дейвидсън".
- Не познавам никакъв Бъди Рей Бейкър!
- Разбира се, че го познаваш. Работи нощните смени в „Храна и гориво". Праща ти много поздрави.
От възмущението прекрасните й бузи донякъде бяха възвърнали цвета си.
- Има ли изобщо някой, с когото да не си разговарял?
Той посегна към салфетката до кофичката за шампанско, където, в пристъп на прибързан оптимизъм, бе сложил да се охлажда една бутилка.
- Нека те изсуша.
Мег изтръгна салфетката от ръцете му и я хвърли на пода. Той се отпусна в седалката и се опита да звучи така, сякаш държи всичко под контрол.
- В Сан Франциско не беше много забавно без теб.
- Съжалявам, че се е наложило да похабиш парите си по този начин, но съм сигурна, че комитетът за възстановяване на библиотеката ти е благодарен за щедрия принос.
Да признае, че не той бе направил последното наддаване, едва ли бе най-добрият начин да я убеди в любовта си.
- Цял следобед седях във фоайето и те чаках - каза вместо това.
- Ти обичаш да се измъчваш от угризения, не аз. На мен не ми действа.
- Не бяха угризения.
Лимузината се приближи до тротоара и следвайки получените по-рано нареждания, шофьорът спря на Стейт Стрийт, точно срещу Националния музей на американските индианци. Все още валеше и би трябвало да избере друго място, но никога нямаше да успее да я вкара в луксозния апартамент на родителите си в „Гринидж Вилидж", а не можеше да си представи как си излива сърцето в някой ресторант или бар. И определено нямаше да каже нито дума повече в тази лимузина, където шофьорът на майка му подслушваше от другата страна на преградата. По дяволите, със или без дъжд, това бе мястото.
Мег надзърна през прозореца.
- Защо спряхме тук?
- За да се разходим в парка.
Той освободи механизма за заключване, взе един чадър от пода и отвори вратата.
- Не искам да се разхождам. Мокра съм, краката ми са студени и искам да се прибера вкъщи.
- След малко.
Той я улови за ръката и незнайно как успя да изкара и нея, и чадъра на улицата.
- Вали! - възкликна тя.
- Вече не е толкова силно. Освен това и бездруго си мокра, тази червена коса ще ти държи топло, а аз имам голям чадър. - С тези думи той го отвори, издърпа я на тротоара и я побутна към входа на Батъри Парк. - Тук е пълно с пристани за лодки.
- Казах ти, че не искам да се возя на лодка.
- Е, добре. Никакви лодки. - И бездруго не беше планирал нищо подобно. Това би означавало организирана мисъл, на каквато точно сега не беше способен. - Просто споменавам, че тук има пристани. И страхотен изглед към Статуята на Свободата.
Мег изобщо не схвана смисъла на последните му думи.
- По дяволите, Тед. - Тя се обърна рязко към него; от своеобразното й чувство за хумор, което някога си пасваше съвършено с неговото, нямаше и следа. Болеше го да я види такава, изгубила цялото си веселие, а вината беше единствено негова.