Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
- Малко съм объркан. Не сте ли същото семейство, което я изрита преди четири месеца?
Беше ги хванал натясно. Виждаше вината в очите им. До този миг дори не беше подозирал, че може да бъде злобен, ала човек всеки ден научава по нещо ново за себе си.
- Обзалагам се, че Мег така и не ви е казала всичко, което преживя.
- През цялото време поддържахме връзка с Мег.
Устните на майка й бяха стиснати толкова силно, че почти не помръднаха.
- Така ли? Значи, знаете точно как живееше. - Изобщо не го беше грижа, че се кани да направи нещо ужасно несправедливо. - Сигурен съм, че знаете как бе принудена да чисти тоалетни, за да си купи храна. И несъмнено ви е казала, че трябваше
да спи в колата си? Спомена ли, че едва не беше арестувана по обвинение в скитничество? - Естествено, нямаше да уточни кой едва не я бе изпратил в ареста. - В крайна сметка се настани в една изоставена сграда без никакви мебели. А имате ли представа колко е горещо лятото в тази част на Тексас? За да се охлади, плуваше в един пълен със змии поток. - Буквално виждаше как чувството за вина се процежда от порите им, затова продължи: - Нямаше никакви приятели и цял град врагове, така че ще ме прощавате, но никак не съм впечатлен от вашите представи за това, как да я защитите.
Родителите й бяха пребелели като платно, братята й отказваха да го погледнат и Тед си помисли, че трябва да спре, ала думите сякаш имаха собствена воля.
- И ако не искате да ми кажете къде е, може да вървите по дяволите. Сам ще я намеря.
Изхвърча от къщата, тласкан от ярост - чувство, което бе толкова ново за него, че едва го разпозна. Докато стигне до колата си обаче, вече съжаляваше за постъпката си. Това бе семейството на жената, която обичаше, и дори тя вярваше, че са постъпили правилно, прекъсвайки издръжката й. Не бе постигнал нищо, освен че си бе изкарал гнева върху неправилните хора. Как, по дяволите, щеше дая открие сега?
През следващите няколко дни Тед се бореше със смазващо отчаяние. Търсенето в интернет не бе открило никакви следи за местонахождението на Мег, а хората, които бе най-вероятно да знаят къде е, отказваха да разговарят с него. Можеше да е навсякъде и с цял свят за претърсване, Тед нямаше представа откъде да започне.
След като стана ясно, че не семейство Коранда бе спечелило конкурса, Тед би трябвало начаса да се досети кой е бил, но въпреки това му отне известно време. След като най-сетне намести парчетата от мозайката, той връхлетя в къщата на родителите си и направи майка си на нищо в кабинета й.
- Направи живота й ад! - извика, като едва успяваше да се удържи.
Тя се опита да омаловажи думите му, като щракна с пръсти.
- Ужасно преувеличение.
Прекрасно бе да има мишена за гнева си.
- Направи живота й ад, а после, без никакво предупреждение, се превръщаш в нейна защитница?
Майка му го изгледа с израз на засегнато достойнство, любимият й номер, когато беше притисната гщ стената.
- Несъмнено си чел Джоузеф Камбъл63. Във всяко митично пътешествие героинята трябва да преодолее поредица от изпитания, преди да се окаже достойна за ръката на красивия принц.
В другия край на стаята баща му изсумтя.
Тед побърза да се махне от къщата, боейки се от този новопоявил се гняв, който продължаваше да изригва. Искаше да се метне на някой самолет, да се зарови в работа, да излезе от кожата си, в която някога се чувстваше толкова удобно. Вместо това отиде в църквата и приседна до вирчето на Мег. Представи си отвращението й, ако би могла да го види такъв, да види какво се случва с града. Без кмет, сметките не се плащаха и споровете си оставаха неразрешени. Нямаше дори кой да одобри окончателния ремонт на библиотеката, станал възможен, благодарение на чека от майка му. Беше се провалил пред града. Беше се провалил пред Мег. Беше се провалил пред себе си.
На нея никак нямаше да й хареса, че бе рухнал по този начин, а дори във въображението си Тед не искаше да я разочарова повече, отколкото вече го бе направил. Отиде в града, паркира пикапа си и се насили да влезе в общината.
В мига, в който прекрачи прага, всички го зяпнаха. Той вдигна ръка, изгледа ги сърдито и се затвори в кабинета си.
Остана там през целия ден, отказвайки да отговаря както на телефона, така и на многобройните почуквалия на заключената врата, докато прехвърляше документи, изучаваше градския бюджет и обмисляше проваления комплекс за голф. От седмици една идея се опитваше да покълне в подсъзнанието му само за да повехне в горчивата почва на вината, гнева и нещастието му. Ала сега, вместо да предъвква отново и отново грозната сцена, разиграла се при депото за отпадъци, той приложи хладната сурова логика, която бе неговата запазена марка.