Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
„Достатъчно е само да те видя, и ми се приисква да затанцувам."
На другата сутрин се събуди прекадено рано, нещастен и с махмурлук. Гъста студена мъгла бе надвиснала над града, ала Тед отново пре по празните улици и се изкачи до върха на „Телеграф Хил”62. Кулата „Койт” все още не беше отворена, така че той се заразхожда наоколо, зареял поглед към града и залива под себе си, докато мъглата бавно се вдигаше. Щеше му се да може да обсъди цялата тази каша с Луси, ала едва ли би могъл да й се обади след толкова време и да й каже, че най-добрата й приятелка е незряла, капризна, свръхемоционална, неблагоразумна и изобщо не е с всичкия си, и какво, по дяволите, се очакваше да направи той?
Луси му липсваше. Всичко бе толкова лесно с нея.
Тя му липсваше... но не искаше да й извие врата така, както искаше да го направи с Мег. Не искаше да я люби, докато очите й се превърнеха в пушек. Не жадуваше да чуе гласа й, щастливия й смях.
Не копнееше до болка за Луси. Не я сънуваше. Не страдаше за нея.
Нея обичаше.
С шумолене на листа, студените пориви на вятъра отвяха мъглата към морето.
23.
Няколко часа по-късно Тед се носеше на юг по магистрала 1-5 във взет под наем шевролет трейлблейзър.
Караше прекалено бързо и спря само веднъж, за да си вземе чаша горчиво кафе. Молеше се Мег да е отишла в Лос Анджелис заедно с родителите си, когато си беше тръгнала от Уайнет, а не да е поела към Джайпур, Улан Батор или някое друго място, където нямаше да може да я открие и да й каже колко много я обича. Вятърът, разпръснал мъглата над Сан Франциско, бе разпръснал и останките от неговото объркване, оставяйки му ослепителна яснота, която освети цялата бъркотия от бивши годеници и провалени сватби; яснота, която му разкри колко умело бе използвал логиката, за да скрие страха си да не би спокойният му живот да бъде смутен от хаоса на емоциите.
Той, повече от всеки друг, би трябвало да знае, че любовта не е подредена и рационална. Нима страстната нелогична любов на собствените му родители не беше преодоляла измама, раздяла и упоритост, издържайки повече от три десетилетия? Именно такава всепроникваща любов изпитваше и той към Мег - сложната, разкъсваща, всепоглъщаща любов, която бе отказвал да признае, че липсва в отношенията му с Луси. Двамата с Луси си бяха паснали така съвършено в ума му. В ума... но не в сърцето му. Не би трябвало да му отнеме толкова дълго, за да го осъзнае.
Изскърца със зъби от гняв, когато навлезе в трафика на Лос Анджелис. Мег бе страстно, импулсивно създание, а той нея бе виждал повече от месец. Ами ако времето и разстоянието я бяха убедили, че заслужава нещо по-добро от някакъв си тъпоглав тексасец, който сам не знае какво изпитва?
Не биваше да мисли за това. Не бе в състояние дори да си представи какво би направил, ако тя се бе отвратила от идеята, че някога изобщо е била влюбена в него. Само ако не беше прекъснала телефона си. А и с нейното минало, пълно със самолети, отвеждащи я до най-далечните кътчета на планетата? Той искаше тя да остане на едно място, ала Мег не беше такава.
Докато стигне имението на семейство Коранда, вече се свечеряваше. Зачуди се дали знаят, че Мег не бе дошла в Сан Франциско. Макар да не можеше да бъде сигурен, че именно те бяха предложили сумата, спечелила наддаването, кой друг би могъл да бъде? Иронията на ситуацията не му убягна. Онова, което родителите на дъщери най-много харесваха у него, бе стабилността му, ала ето че никога досега не се бе чувствал по-малко стабилен.
Представи се на интеркома. Портата се отвори и в този миг той си спомни, че не се е бръснал от два дена. Трябваше първо да спре в някой хотел и да се измие. Дрехите му бяха смачкани, очите - кървясали, по тялото му бе избила студена нервна пот, но връщане назад нямаше.
Паркира колата си край къщата в стил „Тюдор", която бе основният дом на семейство Коранда в Калифорния. В най-добрия случай Мег щеше да е тук. В най-лошия... Нямаше да мисли за най-лошия случай. Семейство Коранда бяха негови съюзници, не врагове. Ако нея я нямаше, щяха да му помогнат да я открие.
Ала хладната враждебност, с която Фльор Коранда му отвори входната врата, изобщо не помогна на разклатената му увереност.
-Да?
Това бе всичко. Никаква усмивка. Никакво ръкостискане. И определено - никаква прегръдка. Независимо от годините, жените обикновено се разтапяха, когато го видеха. Случвало се бе толкова пъти, че той почти не го забелязваше, но сега не се случваше нищо такова и непознатото усещане го смути.