Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
- Трябва да се видя с Мег - избъбри на един дъх, а после добави глупаво: - Аз... Така и не се запознахме официално. Аз съм Тед Бодин.
- А, да. Господин Неустоим.
Изобщо не прозвуча като комплимент.
- Мег тук ли е? - попита той.
Фльор Коранда го гледаше точно така, както майка му бе гледала Мег. Фльор беше красива, висока амазонка със същите дръзки вежди като Мег, но не и с цветовете на Мег и нейните по-деликатни черти.
- Последния път когато те видях - заяви тя, - ти се въргаляше в прахта и се мъчеше да откъснеш главата на един мъж.
Ако Мег бе имала смелостта да се опълчи на майка му, и той можеше да стори същото с нейната.
- Да, госпожо. И отново бих го направил. А сега ще ви бъда задължен, ако ми кажете къде мога да я открия.
- Защо?
Подадеш ли дори един пръст на майки като тази, те ще те сдъвчат целия..
- Това засяга само нас двамата.
- Не съвсем. - Разнеслият се дълбок глас принадлежеше на бащата на Мег, който се бе показал зад рамото на жена си. - Пусни го да влезе, Фльор.
Тед кимна, прекрачи в просторно преддверие и ги последва в удобна дневна, в която видя двама високи млади мъже със същата кестенява коса като Мег. Единият седеше до огнището на
камината, кръстосал глезен над коляното си, и подрънкваше на китара. Другият тракаше по клавишите на един компютър. Това можеха да бъдат единствено братята близнаци на Мег. Онзи с лаптопа, ролекса и италианските мокасини трябва да бе Дилън, финансовият магьосник, докато Клей, свирещият на китара нюйоркски актьор, беше по-рошав, бос и обут в скъсани дънки. И двамата бяха изключително привлекателни мъже и ужасно приличаха на един филмов идол от миналото, само дето Тед не можеше да се сети на кого. Никой от тях не приличаше на Мег, която се беше метнала на баща си. И никой от тях не изглеждаше по-дружелюбен от родителите си. Или знаеха, че Мег не бе дошла в Сан Франциско, или той беше сбъркал от самото начало и не те бяха спечелили наддаването от името на Мег. Така или иначе, нуждаеше се от тях.
Джейк ги представи по задължение и двамата братя се изправиха. Не за да му стиснат ръката, както Тед много скоро откри, а за да бъдат очи в очи с него.
- Значи, това е великият Тед Бодин - подхвърли Клей с почти същия провлачен глас, който баща му използваше в ролите си.
Дилън изглеждаше така, сякаш е надушил мръсна игра от конкуренцията.
- Да се чуди човек на вкусовете на сестра ми.
Е, дотук беше с надеждата за помощ от тяхна страна. Макар да нямаше никакъв опит с враждебно настроени хора, Тед определено не възнамеряваше да отстъпи. Премести поглед между двамата братя.
- Търся Мег.
- Да разбирам, че не се е появила на партито ти в Сан Франциско - подхвърли Дилън. - Трябва да е било сериозен удар за егото ти.
- Егото ми няма нищо общо с това - възрази Тед. - Трябва да говоря с нея.
Клей се заигра с грифа на китарата си.
- Е, да, Бодин, но работата е там, че ако сестра ни искаше да говори с теб, досега да го е направила.
Атмосферата в стаята пращеше от недоброжелателство и същия антагонизъм, с който Мег се бе сблъсквала всеки ден в Уайнет.
- Не е задължително - каза той.
Красивата руса козина на Мама Меца настръхна.
- Имаше своя шанс, Тед, и от това, което чух, си го пропилял.
- И то как - добави Татко Мечок. - Но ако оставиш съобщение, непременно ще й го предадем.
Сякаш щеше да си излее душата пред някого от тях.
- При цялото ми уважение, господин Коранда, това, което имам да кажа на Мег, засяга само нас двамата.
Джейк сви рамене.
- Ами късмет тогава.
Клей остави китарата и се отдръпна от брат си. Част от враждебността му като че ли се беше изпарила и той погледна Тед с нещо, което приличаше на съчувствие.
- Никой друг няма да ти го каже, така че ще го направя аз. Мег не е в страната. Отново пое на път.
Стомахът на Тед се сви. Точно от това се беше страхувал.
- Няма проблем - чу се да казва. - На драго сърце ще се кача на самолета.
Дилън не споделяше съчувственото отношение на брат си.
- За човек, който се предполага да е гений или нещо такова, схващаш доста бавно. Нищо няма да ти кажем.
- Ние сме семейство - заяви Татко Мечок. - Ти може и да не разбираш какво означава това, но ние знаем.
Тед прекрасно разбираше какво означава. Означаваше, че красивите членове на семейство Коранда бяха заели отбранителна позиция срещу него, така както приятелите му бяха направили с Мег. Липсата на сън, безсилното раздразнение, отвращението от самия себе си, примесено с паника, го накараха да избухне: