![Нефритеният трон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/9/nefriteniyat-tron-bg-download.jpg)
Нефритеният трон [bg]
- Автор: Новик Наоми
- Серия: Темерер #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-413-0
- Переводчик: Мила Куцарова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нефритеният трон [bg]». Краткое содержание книги:
Той изтръска листата от косата и яката си и почна да се изправя тромаво изпод клоните, като си помагаше със здравата ръка. В яростта си Темерер и Лиен събориха една от колоните на сцената. Грандиозната постройка започна да се плъзга бавно и някак тържествено към земята. Разрушението бе неминуемо, но Миеннин не се заслони. Той отиде да помогне на Лорънс да се изправи и може би не разбра, че го грози истинска опасност. Драконът му Чуан също не видя, защото се стараеше да стои между Миеннин и двубоя.
Лорънс се оттласна от земята с неимоверни усилия, но успя да събори Миеннин, когато стените в цветна боя и позлата се сгромолясаха на плочника в двора и се пръснаха на стотици дребни дървени трески. Той се приведе плътно над принца, за да заслони и себе си, и него, и покри тила му със здравата си ръка. Треските се забиха болезнено дори през тежката му, подплатена вълнена куртка. Една мина през панталона и го прободе в бедрото, а друга, остра като бръснач, сряза скалпа му над слепоочието.
Смъртоносната градушка отмина и Лорънс се изправи с окървавено лице. В този момент видя как Юнсин пада с изражение на силна изненада — от окото му стърчеше огромна нащърбена треска.
Темерер и Лиен разплетоха тела и отскочиха един от друг. Застанаха приклекнали, ръмжащи, с ядно размахани опашки. Темерер хвърли поглед назад към Юнсин с намерение да направи още един опит и замръзна от изненада, а лапата му остана да виси във въздуха. Лиен му се озъби и се хвърли към него, но той не посрещна атаката й, а се отдръпна. Тогава и тя видя.
За един миг остана съвършено неподвижна, само мустачетата й се вдигаха леко на бриза, а по краката й се стичаха тънки вадички червено-черна кръв. Тя отиде много бавно до трупа на Юнсин, наведе глава и го побутна с муцуна, сякаш за да потвърди за себе си онова, което вече знаеше.
Нямаше никакво движение, никакви последни конвулсии на тялото, каквито Лорънс бе виждал понякога при внезапно убитите. Юнсин се беше проснал в целия си ръст, учуденият израз бе изчезнал при отпускането на мускулите и сега лицето му бе спокойно и сериозно. Едната му ръка лежеше отметната на една страна и леко отворена, а другата бе отпусната върху гърдите му. Обсипаната със скъпоценни камъни роба на принца продължаваше да блещука на светлината на факлите. Никой друг не се приближи. Шепата прислужници и стражи, които не бяха напуснали полесражението, се бяха свили по ъглите, а другите дракони не проговориха.
Лиен не нададе вик, както се опасяваше Лорънс. Всъщност не издаде нито звук и повече не се обърна към Темерер. Тя много внимателно изчетка с лапа по-малките трески от робата на Юнсин, както и натрошените парчета дърво и няколко бамбукови листа. После вдигна тялото в предните си лапи и мълчаливо го отнесе в мрака.
Седемнадесета глава
Лорънс се дръпна от нервните, настойчиви ръце първо на една страна, после на друга. Спасение обаче нямаше нито от тях, нито от бремето на жълтата роба, корава от златните и зелените нишки и натежала от скъпоценните камъни, сложени за очи на драконите, с които бе плътно извезана. Рамото го болеше нетърпимо под този товар дори цяла седмица след като го раниха, а те продължаваха да му мърдат ръката, за да нагласят ръкавите.
— Още ли не сте готови? — нетърпеливо попита Хамънд, когато подаде глава в стаята.
Той смъмри шивачите с канонада от китайски думи и Лорънс потисна едно възклицание, когато в бързината един от тях го убоде с иглата.
— Не сме закъснели. Не ни ли очакваха в два часа?
Лорънс направи грешката да се обърне да види часовника и го засипаха викове от три посоки.
— За среща с императора се очаква човек да подрани с много часове, а в този случай трябва да спазваме протокола особено стриктно — отвърна Хамънд и събра полите на собствената си синя роба, за да седне. — Сигурен ли сте, че помните фразите в точния им ред?
Лорънс се остави да го изпитат още веднъж. Това поне го разсейваше от неудобното му положение. Най-сетне го пуснаха, но един от шивачите ги последва до средата на коридора, за да направи последни поправки на раменете, докато Хамънд го пришпорваше да побърза.
Невинното признание на младия принц Миенкай напълно разобличи Юнсин. Той бе обещал на момчето да получи личен Селестиал и го беше попитал дали иска да стане император, но без да дава подробности как ще го постигне. Поддръжниците на Юнсин, мъже, които също като него вярваха, че трябва да се прекъснат всякакви контакти със Запада, бяха изпаднали в немилост. Така принц Миеннин доби още по-голямо влияние в двора, в резултат на което по-нататъшната съпротива към предложението на Хамънд за осиновяване бе сломена. Императорът издаде декрет, с който одобри споразумението, и тъй като в Китай това бе равносилно на заповед да пристъпят веднага към изпълнението, събитията се развиха толкова бързо, колкото бавно се нижеха преди това. Едва договорили условията, в резиденцията им в палата на Миеннин се скупчиха слуги, които се заеха да приберат всичките им принадлежности в кутии и пакети.