Нефритеният трон [bg]

Лорънс най-безцеремонно грабна от Хамънд театралния бинокъл и ги проследи с поглед. Бялата женска беше по-едра и с по-голям размах на крилете. Тя бързо взе преднина пред Темерер и се заиздига грациозно. Намерението й стана съвсем ясно — възнамеряваше да го атакува отгоре. Първоначалният прилив на бойно настървение обаче отмина и Темерер осъзна предимството й, затова заложи на опита си. Вместо да я последва, той зави рязко, излезе от светлината на фенерите и се стопи в мрака.

— О, много добре! — рече Лорънс.

Лиен кръжеше несигурно над главите им, стрелкаше глава във всички посоки и се взираше в нощта със странните си червени очи. Изведнъж Темерер се стрелна с рев право към нея. Тя обаче се метна невероятно пъргаво встрани. За разлика от повечето дракони, нападнати отгоре, тя се поколеба само за миг и докато се отдалечаваше, успя да нанесе удар на Темерер. В черната му кожа се отвориха три дълбоки кървави рани. По двора покапа гъста кръв, блестяща и черна на светлината на фенерите. Мей се примъкна по-наблизо с тихо скимтене. Циен се обърна и й изсъска, но Мей само се приведе покорно и се сви до близките дървета, за да вижда по-ясно.

Лиен се възползваше отлично от по-добрата си скорост. Стрелкаше се и се отдалечаваше от Темерер, подмамвайки го да хаби енергията си в безсмислени опити да я удари. Той обаче прояви хитрост и започна да замахва съвсем мъничко по-бавно, отколкото можеше. Лорънс се надяваше това да се дължи на тактика, а не на болка от раната. Така Лиен се излъга да го доближи повече. Изведнъж Темерер се стрелна едновременно с двете лапи и я удари в корема и гърдите. Тя изквича от болка и избяга с яростно пляскане на криле.

Столът на Юнсин се катурна с трополене, когато той скочи на крака. Цялото му привидно хладнокръвие бе изчезнало. Сега той стоеше и наблюдаваше със свити юмруци. Раните не бяха много дълбоки, но белият дракон изглеждаше доста шокиран — пищеше пронизително от болка и кръжеше на едно място, за да се ближе. Никой от драконите в двореца нямаше белези и Лорънс осъзна, че най-вероятно те не са участвали в истинска битка.

Темерер постоя за миг в небето със свити нокти, но когато тя не се обърна за нова атака, той се възползва от шанса и пикира право към своята истинска цел — Юнсин. Лиен обърна рязко глава, нададе нов писък и се хвърли след него, размахала криле с всички сили и напълно забравила раните. Тя го настигна на сантиметри от земята и се хвърли отгоре му. Телата им се преплетоха и тя успя да го отклони от целта му.

Двамата се приземиха на кълбо и се затъркаляха заедно като един съскащ, свиреп, многокрак, дерящ сам себе си звяр. Вече никой от драконите не обръщаше внимание на драскотините и раните. Никой от тях не можеше да поеме дълбоко дъх, за да пусне божествения вятър срещу противника си. Опашките им овършаха навсякъде, събориха дърветата в саксиите и скалпираха с един-единствен замах висока бамбукова горичка. Лорънс сграбчи Хамънд за рамото и двамата хукнаха пред сгромолясващите се кухи стъбла, които изтрополиха по седалките с ехтящ барабанен грохот.