Краля демон [bg]

Никаква причина, освен предупреждението на Лушъс да го държи далеч от ръцете на семейство Баяр.

Но така или иначе нямаше нужда да го връща на Баяр. Познаваше предостатъчно търговци от разбойническото си минало. Щеше да го продаде на пазара в Южен мост. Какви бяха шансовете някой Баяр да стъпи в Южен мост? Никога досега не се беше случвало.

И така, реши да не се вслуша в гласчето, което му нашепваше, че амулетът не е негов и няма право да го продава. И че продадеше ли го в Превалски брод, все пак имаше начин да стигне до ръцете на предишните си собственици.

Пък и лошият късмет го преследваше още откакто взе проклетия амулет от онзи склон на Ханалеа. Вероятно това беше шансът му да промени късмета и съдбата си.

Идеята назряваше в главата му и накрая той реши, че просто няма друг избор.

Затова планира да тръгне към града в късния следобед с намерението да пристигне под прикритието на мрака тъкмо когато стражите се сменят. Ще отиде право във Вехтошарника да вземе амулета. В Южен мост ще бъде с отварянето на пазарите и докато копоите още търкат сънени очи, ще изкачва Ханалеа.

Пъхна кесията под ризата си, за да я усеща до кожата си. От работата за Върба и за други хора от лагера беше изкарал някое и друго девойче. Твърде малко обаче. Уви пушена пъстърва и питка в кърпа и ги прибра в пътническата си торба. Накрая нахлузи шапка върху светлата си коса. Надяваше се да му помогне да се слее с тълпата, а не да изпъкне. В планината хладнееше, ала в Дола щеше да е топло, но хората все го описваха като „онзи светлокосия“.

По това време на деня пътят към Превалски брод не беше особено оживен — виждаха се само ловджии и търговци, тръгнали към дома. Хан заобиколи отдалече колибата на Лушъс — не искаше да се натъква на стареца. Не го беше виждал от деня, когато го намери да скърби за трагичната му смърт. Питаше се дали е наел друго момче да върши неговата работа. От мисълта го заболя малко.

Мина през градските порти на мръкване с група поклонници от местния храм, всички негови връстници. Бяха ходили да берат къпини по склоновете на Ханалеа.

Придържаше се към задните улички, докато не достигна моста. Явно нещата все пак се бяха поуталожили. В двата му края охраняваха само по двама лениви гвардейци и изглежда никой не си отваряше очите за Хан Алистър.

По думите на Лушъс мълвата за смъртта му вече се носеше наоколо. Е, оказваше се много по-лесно да върви през града като мъртвец.

Прекоси моста и през познатия лабиринт от улички на Вехтошарника се отправи към дома. Още не се беше стъмнило напълно, макар че слънцето се спускаше зад Западна порта и шепа звезди надничаха от пастелното небе. По тези северни земи дните в разгара на лятото са доста дълги. Затова и всеки, чийто поминък изискваше прикритието на нощта, се принуждаваше да наблъска цялата си дейност в няколко напрегнати часа.

Сърцето на Хан ускори темп. Обичаше летните градски нощи, когато музиката се лееше откъм отворените врати на кръчмите и по улиците продаваха печени наденици и риба, а пияниците по тротоарите не премръзваха до смърт. Работните момичета се закачаха с гвардейците, хората се раздаваха докрай във всичко, опиянени от мисълта, че може да се случат хиляди неща. И обикновено се случваха. Изобщо през лятото улиците бяха по-опасни, но и някак по-снизходителни.