Честотата на Шуман [bg]

-      Двайсет и три процента не е чак толкова зле - отбеляза Бартън. Даваше си сметка обаче, че вероятността ще е стопроцентова при прехвърлянето на Уилсън в миналото.

-      Защо вероятността се увеличава при пътуване назад във времето? - попита Карин.

-      Според моята симулация - всъщност върху нея работихме с Андре - колкото по-назад във времето отиваш, толкова по-тежък става проблемът. Свързано е с магнитната честота на Земята. Нещо, известно като честотата на Шуман.

Бартън преглътна; отчаяно се мъчеше да скрие изненадата си.

-      Прехвърлянето - продължи Дейвин - използва магнитното поле на Земята и при възстановяването откъсва малък елемент.

Бартън изтръпна. Това, за което говореше Дейвин, беше тъкмо задачата, с която трябваше да се справи Уилсън.

-      Добре че не ни се налага да се тревожим, че го пращаме назад във времето - каза Карин.

През следващите десет минути обсъждаха как действат оптичните тракеноиди и преглеждаха получените от военните данни.

-      Един въпрос, просто от любопитство - каза Бартън. - Как бихме могли да се борим с тракеноидната реакция?

-      Лично аз бих препоръчал два метода - отвърна Дейвин. - Първо, правим молекулярна ДНК реконструкция на Уилсън, за да усилим тракеноидите му. Но не разполагаме с достатъчно време за това. И второ, можем да го снабдим със специални контактни лещи. Мисля, че това е по-лесното решение - няма да ни е трудно да ги изработим. След прехвърлянето ще можем да проверим тракеноидните му нива и да ги усилим при нужда, в контролирана обстановка. Без рискове. След това няма да ни е трудно да ги рекалибрираме, ако изникне проблем.

-      А ако скрие очите си, ще бъде ли в безопасност? - попита Бартън.

-      Тъмни очила или нещо подобно ще свърши идеална работа. Всичко, което покрива ириса. Постоянните контактни лещи са малко по-сложни, но мисля, че си заслужават. Очилата са неудобни. Може да паднат и тогава ще имаме проблем. - Дейвин посочи с пръст дясното си око. - Реакцията се предизвиква само при пряк контакт очи в очи. Да, предлагам да използваме затъмнени контактни лещи. Най-добре е да не рискуваме.

Зазвъня телефон и Карин скочи.

Бартън кимна.

-      Прав си, Дейвин. Няма смисъл да рискуваме. Заеми се с изработката на лещите.

Карин закри слушалката с длан.

-      Бартън. Г. М. иска да те види.

Бартън се зачуди каква ли е причината, но не се обезпокои.

-      Кажи му, че идвам.

-      Иска да заведеш и Уилсън Даулинг.

Бартън се усмихна насила - това изобщо не му харесваше.