Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Преди да продължи, си представи наядения труп на възрастния мъж, приятеля на Сюзан.
— Като канибализма например.
Странното й изявление прикова вниманието на останалите.
Тя обясни:
— Генетични маркери, открити в глобален мащаб, показват, че повечето хора носят специфичен комплект от гени срещу болести, които се предават само при консумиране на човешка плът. Тези открития сочат, че древните ни предци навярно са били канибали. Може би Сюзан има подобен генетичен маркер, който защитава мозъка й от този конкретен вирус, щама на Юда. Нещо, останало от отдавна изгубената ни генетична история. Нещо, погребано в колективното ни минало.
— Интригуващо както винаги, доктор Къмингс. — Девеш се залюля напред-назад на пръсти, без да крие вълнението си. — Но дали трансформацията е въпрос на случайност, или е била задействана от дремещ генетичен маркер… всъщност е без особено значение. Сега, когато знаем за новия вирус, можем да използваме това знание, за да създадем лекарство!
Шение не изглеждаше толкова ентусиазирана.
— Не е невъзможно — натърти тя. — Най-напред обаче трябва да направим още изследвания. За щастие разполагаме с цял кораб болни пациенти, върху които да тестваме потенциалното лечение. Преди това обаче ще ни трябва още от добрата форма на вируса. — И погледна многозначително Девеш.
— Няма проблеми — каза той. — Ракао и хората му вече претърсват острова, така че скоро ще върнем Сюзан Тунис и другите. И след като решихме този въпрос… — обърна се към Лиза, — е време да обсъдим вашето наказание.
И сякаш чакала сигнал, една жена пристъпи напред с лекарска чанта в ръка.
Дългата й черна коса беше сплетена отново. Сурина.
03:14
Монк се изкачваше по стръмната лъкатушна пътека, следваше голия задник на един от канибалите. Още десети гологъзи местни се катереха по тясната пътечка отпред. Други четиридесетина вървяха след Монк.
Личната му армия човекоядци.
Дъжд се лееше от тъмните небеса. Поне вятърът беше утихнал и само от време на време силни пориви бръснеха назъбените върхове. Монк беше избрал грижливо момента — бе изчакал фронтът на бурята да ги подмине и островът да остане в относителното затишие на „окото“ й. Чакането беше опънало докрай нервите на всички, но благодарение на търпението си се бяха сдобили с малък прозорец за свободно действие.
Вървяха напред. Макар пътеката да беше на завет, вдълбана дълбоко в скалите, камъните бяха хлъзгави и коварни от пороя и на места се налагаше да лазят на четири крака.
Монк хвърли поглед през рамо.
Райдър и Джеси вървяха след него. Зад тях се точеха местните жители, наконтени с пера, черупки, дървесна кора, птичи крака и кости.
Много кости.
Импровизираният ударен отряд беше въоръжен с къси копия, лъкове и заострени тояги. Ала половината имаха в Добавка пушки и сбиротък от стари автоматични оръжия — руски АК-47 и американски M16 — в комплект с патрондаши. Бартерната търговия между канибалите и разбойническите им наематели май не се беше ограничавала само до двукрако месо за трапезата.
От тази височина Монк виждаше добре тъмните води долу. Туристическият кораб грееше като подгизнала сватбена торта в средата на лагуната. Именно той беше целта на канибалския ударен отряд.
Оказваше се, че всяко желание на Рангда, вещицата-царица, беше закон за човекоядците.
А Рангда искаше кораба.
Желанията и заповедите й ги превеждаше Джеси. Той говореше малайски, официалния търговски език на пиратите — повечето канибали също го бяха понаучили. След като разбраха, че младежът знае езика на тяхната царица и може да предава желанията й, те издигнаха Джеси на нещо като пиедестал и го гледаха с обожание. Особено след като „Рангда“ го целуна по бузата и така благослови младия си преводач.
Никой не смееше да оспори думите му.
Но макар Джеси да беше от неоценима полза в организирането на нападението, планът принадлежеше изцяло на Монк.
Той обърна гръб на кораба. Лагуната несъмнено беше под наблюдение, така че всяка атака по вода беше обречена на неуспех. Както с лодки, така и с плуване. Особено с плуване — дори от тази височина се виждаха зловещите припламвания под повърхността на водата. Бурята беше разбудила обитателите на лагуната и те бяха излезли на лов в плитчините.