Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Той изглеждаше толкова съкрушен, че раменете на Мери се разтресоха.
— Вече знам откъде е дошло умението ти да си служиш с думите, милорд — изрече през смях тя.
— Ако още веднъж се изсмееш, Мери, ще се погрижа цяла седмица да не можеш да възседнеш кон! — изсъска Демиън. — От десет години не бях чувал такива думи от майка си, а на всичкото отгоре не можех да кажа нищо за свое оправдание, без да хвърля вината върху теб.
— Това щеше да бъде ужасна, некавалерска постъпка — отговори нежно тя. — Какво стана с горкия мистър Деверо?
— Според мен е сметнал за най-уместно да се изпари — обясни сухо придружителят й. — Ти си отвратителна малка авантюристка, Мери Трелоуни! Ще се наложи да заменя кафявия кон с някоя кротка стара кобила — за да прави компания на новия впряг, който смятам да купя за файтона ти!
— Само да посмееш — закани се Мери и го изгледа унищожително под периферията на шапката си.
— Нима не си заслужила такова отношение? — попита той.
— Вероятно — кимна тя и го дари с усмивка, изпълнена с копнеж. — Но ти няма да прибегнеш до драстични мерки, нали?
— Не, още не. Но когато следващия път решиш да препускаш в парка и да си счупиш врата, те моля да ме предупредиш отрано!
Поредният номер на Мери не предизвика обществена реакция, но постигна много по-лош ефект от вдигнатите вежди на обществото. Още на другия ден следобед на Кавендиш скуеър се яви сериозният Джералд Деверо.
Арабела беше на гости у болната си приятелка и Мередит посрещна госта сама в малкия салон.
— Каква приятна изненада, мистър Деверо — поздрави го любезно тя.
— Надявам се да ми простите искреността — заговори бавно той, избягвайки да я погледне. — Вероятно нямам право да узная, но съм длъжен да ви попитам.
Стомахът на Мередит се сви от неприятно предчувствие.
— Не разбирам за какво говорите, сър — отвърна тя, стараейки се да изглежда спокойна и уверена. — Моля, седнете. — Тя зае място на ниския, крехък стол в стил Шератон без облегалки, който изискваше стегната стойка. Това беше единственият знак за повишената й бдителност.
— Вие ми обяснихте, че вече сте дарили привързаността си. — Деверо не се отзова на поканата, а се заразхожда с големи крачки в салона. — Доколкото разбрах, този щастлив мъж живее в Корнуол. Нали така ми казахте? — Той спря пред камината и я погледна втренчено.
Мередит размисляше трескаво. Ако Деверо имаше основания да се съмнява в истинността на твърдението й и тя продължеше да настоява на лъжата си, бъркотията щеше да стане неразрешима.
— Какво по-точно искате да ме попитате, мистър Деверо? — Гласът й прозвуча учудващо спокойно.
— Имате ли връзка с лорд Ръдърфорд?
Мери пое шумно въздух.
— Откъде ви хрумна тази мисъл?
Той въздъхна тежко.
— Вчера, след чудесния ви галоп… начинът, по който говорихте с него… начинът, по който ви говореше той… толкова интимен…
— Но ние сме в известна степен роднини — прекъсна го остро тя. — Аз живея под покрива на семейството му.
— Извинете ме, но останах с впечатление, че вие изпитвате към него не само приятелска обич. Простете, мадам, вероятно това изобщо не ме засяга, но ако предположението ми отговаря на истината, бих искал да ми кажете, за да не храня повече напразни надежди. Защото, ако вашият фаворит е в Корнуол, аз ще живея с надеждата, че все пак имам някакъв шанс — това е предимството на присъствието, ако разбирате какво искам да кажа.
Мери буквално усети как лепкавите ръце на глупавия й флирт я обхванаха и заплашиха да я задушат. Как да му отговори честно? Ако признаеше, че тя и Ръдърфорд имаха връзка, фактически щеше да признае, че двамата са тайно сгодени. Ако отречеше, Деверо щеше да продължи да й предлага любовта си — ако изобщо успееше да отрече убедително.
— Нямам намерение да се омъжа за лорд Ръдърфорд — заяви тя, запъвайки се. Това беше поне нейната истина. — Но това не бива да ви окуражава, приятелю. Нямам намерение да се омъжа за никого.
— Това е твърде категорично изявление за една толкова млада жена — рече Деверо. — Но аз няма да настоявам повече. Каквито и да са причините за желанието ви да запазите тайната си, аз нямам право да питам за тях. — Той застана пред нея, улови ръката й и се поклони дълбоко. — Вчера казахте, че сте от семейство Трелоуни… Ще позволите ли да запитам — сестра ли сте на Хюго Трелоуни?