Служители на Здрача

Чарли стана, отиде до мишената и измери точката на втория удар, която беше средната точка от трите попадения. После измери разстоянието от точката на средния удар до прицелната точка (центъра на мишената, който съвпадаше с кръстчето на оптическия мерник) и това число му показа как да нагласи оптическия мерник. Пушката биеше ниско и вдясно. Чарли коригира първо повдигането и след това хоризонталното отклонение. После се просна отново на снега и даде още три изстрела. Този път той констатира със задоволство, че и трите изстрела бяха намерили центъра на мишената.

Понеже куршумът не пътува по права линия, а по извита траектория, той пресича два пъти линията на прицелването — веднъж, когато се издига и веднъж, когато пада. С Уинчестъра и мунициите, които използваше, Чарли можеше да се надява, че всеки изстрелян куршум щеше първо да пресече линията на прицелване на около двадесет и пет ярда, после щеше да се издигне на около два и половина инча над целта при стотния ярд и след това щеше да падне и да пресече линията на прицелване за втори път на разстояние около двеста ярда. Следователно, Уинчестърът беше настроен сега на разстояние двеста ярда.

Той не искаше да убива никого.

Надяваше се, че убиването няма да бъде необходимо.

Но сега не беше беззащитен.

Кристин и Чарли сложиха своите снегоходки и раници и тръгнаха надолу по склона към по-долната поляна, за да завършат разтоварването на джипа.

Чарли носеше пушката провесена на едното рамо.

— Ти не очакваш неприятности, нали? — попита тя.

— Не. Но каква е ползата да имам оръжие, ако то не ми е винаги подръка?

Тази сутрин Кристин понесе по-леко оставянето на Джоуи сам, но това продължаваше да не й е приятно. Джоуи беше се отдръпнал отново, затваряйки се в своя вътрешен свят. Тази промяна дори я плашеше повече, защото след неговото възстановяване вчера вечерта, тя бе помислила, че той се е възстановил напълно. Ако Джоуи отново потънеше в мълчание и отчаяние, вероятно то щеше да е още по-дълбоко отпреди и вероятно този път нямаше да успее да се възстанови. Едно съвършено нормално и дружелюбно дете беше възможно да стане аутистично29, прекъсвайки повечето или всички взаимоотношения с реалния свят. Кристин беше чела за такива случаи, но никога не беше се безпокоила за това така много, както за болести или нещастни случаи, защото Джоуи винаги е бил едно отворено, весело и контактно дете. Аутизмът беше нещо, което можеше да се случи на децата на другите хора, но никога на нейното общително малко момче. Но сега… Тази сутрин той говореше малко и изобщо не се усмихваше. Кристин искаше да стои с него непрекъснато и да го прегръща, но си спомняше, че оставането му за известно време сам миналата вечер беше го убедило, че вещицата, в края на краищата, сигурно не беше наблизо. Оставянето му сам тази сутрин можеше отново да има същия благотворен ефект.